През ноември Папата се моли за диалог с всички и за пастирите на Църквата

Диалог

За да може да сме отворени за лична среща и диалог с всички, дори с тези, чиито убеждения се различават от нашите. Така е формулирано общото мисионерско намерение на Папата за месец ноември. За да се осъществи един диалог, преди всичко е необходимо смирение, посочва Франциск. Мирът и диалогът се постигат със смирение и себеотрицание, като винаги се стремим да виждаме в другия образа на Бог, което изисква готовносттa да сe смирим. Трябва винаги да сме готови да се сближим чрез диалога, защото времето изгражда стени, a когато те веднъж са издигнати, помирението е трудно постижимо.

"Нека си припомним думите от Втория Ватикански събор: "Радостите и надеждите, скръбта и мъките на хората от нашето време, особено на бедните и onepravdanite са също радостите и надеждите, скръбта и мъките на последователите на Христос" (Gaudium et Spes, 1). Именно тук откриваме основата за диалог със съвременния свят .

Отговорът на екзистенциалните въпроси на съвременния човек, особено на младото поколение, като се обръща внимание на техния език, може да доведе до ползотворна промяна, която трябва да се извърши с помощта на Евангелието, учителната власт и социалната доктрина на Църквата. Сценариите и местата са доста разнообразни. Например, един и същ град може да имa различни колективни фантазии, които прeсъздават "различни градове". Ако останем zatvoreni в рамките и параметрите на нашата "традиционна култура", в крайна сметка ще анулираме силата на Светия Дух. Бог е навсякъде: трябва да знаем как да Го намерим, за да можем да Го провъзгласяваме на езика на всяка култура. Всяка реалност и всеки език, имат свой собствен ритъм".

Франциск, Обръщение към председателите на Епископските кноференции от Латинска Америка по време на Генералната координационна среща 28 юли 2013

Пастирите

За да могат пастирите на Църквата,  придружават стадото си с дълбока любов и да вдъхновяват надеждата му. Това е мисионерското молитвено намерение на Папа Франциск за месец ноември. В него Папата се спира на най-важните критерии при избора на нови епископи и необходимите характеристики, за да бъдат подходящи кандидати. Сред най-важните са близостта с хората, смирението, загрижеността и приемането с любов на бедните, а Свети Йосиф е примерът, който трябва да следват.

"Бих искал да се спра на един от важните аспекти от вашто служение като папски представители: съдействиеto с епископските директиви. Чували сте известния израз, посочващ основния критерий за избора на този, който ще управлява: - ако е свят нека се моли за нас, ако е образован, нека ни учи, ако е благоразумен нека ни управлява (si sanctus est oret pro nobis, si doctus est doceat nos, si prudens est regat nos). В деликатната задачата на проучванията, необходими при епископските назначения, бъдете внимателни, кандидатите да са пастори, близки до хората: това е първият критерий. Ако кандидатът е голям богослов, много ерудиран: нека отиде в университет, където ще допринесе по-голяма полза! Пасторите! Нуждаем се от тях! Нека те да бъдат бащи и братя, да бъдат благи, търпеливи и милостиви; нека да обичат бедността, вътрешната като свободата за Господа и външната като простотата и скромния начин на живот; нека нямат съзнанието, че са "принцове". Внимавайте, да не са амбициозни, да не търсят епископата.

Разказва се, че на една от по-ранните аудиенции кардинал префектът на Конгрегацията за епископите попитал Блажен Йоан Павел II за критериите за подбора на кандидати за епископата и Папата отговорил с отличителния си глас: "първият критерий: volentes nolumus" да не искат. Онези, които търсят епископата ...., те не са подходящи. Нека избраните бъдат младоженци на Църквата, който да не търсят постоянно нещо друго. Нека да могат да "бдят над" стадото, което ще им бъде поверено, с други думи, да се грижат за всичко, което го обединява; да го "наблюдават", да бъдат нащрек за опасностите, които го дебнат, да подхранват надежда, така че сърцата да са напълни със слънце и светлина, да работят с любов и търпеливо за осъществяването на Божия план  сред Неговия народ. Нека вземем за пример Св Йосиф, който бдеше над Мария и Исус, за грижите му за семейството, което Бог му повери, и зоркият поглед, с който го ръководеше, за да избегнат опасностите по пътя. Така, нека пастирите бъдат пред стадото си, за да му показват пътя, сред стадото си, за да го запазят единно, и зад стадото, за да не може никой да изостане и защото стадото има инстинкт да намира пътя".

Франциск, Обръщение към участниците в Деня на папските представители, 21 юни 2013

превод Бистра Пищийска