Палкенски щрихи в палитрата на българската идентичност

Достатъчно ли  е да си спомняш, за да спасиш от забвение; достатъчно ли е да поддържаш пламъка на надеждата, за да запазиш от разруха? Тези въпроси от документалния филм „Спомени от Бърдарски геран“, звучат като предупреждение най-вече към новите поколения, за да не изгубят корените си и своята идентичност сред инерцията просмукана от чужди влияния.

Филмът разказва за малката католическа общност на банатските българи в северозападното българско село, успяла да запази своята вяра, обичаи и традиции. Някои от героите във филма говорят на „палкенски“, мелодична смесица от по-старо българско наречие повлияно от още няколко езика.

Филмът на Телевизия Туризъм бе излъчен на 6 октомври в Българския културен институт в Рим в рамките на  научната конференция на тема „Християнизацията на България и новите пътища на европейската култура“. Заснет е през лятото на 2014 година и представен за първи път в Бърдарски геран през февруари т.г. по време на местния карнавал Фършанги. На римската премиера на филма присъства и неговия автор, журналистката от Радио България Венета Николова:

Какво ви отведе в Бърдарски геран? 

Аз се интересувам от малки общности, които малко хора познават и които са обединени от някаква кауза и от някаква вяра. Банатските българи са обединени именно от християнската вяра, както и от спомена за своето тежко превратно минало. Знаем кои са банатските българи. Това са потомците на онази част от българското население, католици, които по време на Чипровското въстание са били едни от основните организатори, а след неговото потушаване бива подложено на много жестоки гонения. Хиляди жени, деца и мъже са били избити и тези хора са били принудени да бягат от родината. Пресичат Дунава, ориентират се на Север и се установяват в областта Банат, която на времето е била част от Австро-Унгарската империя, а днес заема част от Румъния, част от Сърбия и част от Унгария. Там живеят повече от 200 години далеч от родината, оформяйки една много компактна етническа група, която запазва своята българска  идентичност, своя език, своята култура и разбира се своята католическа вяра. След освобождението от османско иго, част от тези хора решава да се върнат в България, като заедно със себе си води една малка група от около 60 немски семейства. Установяват се около територията на Бяла Слатина  и там основават пет банатски села, като Бърдарски геран е най-голямото село сред тях, известен като „столицата на банатските българи”. 

Какви са впечатленията ви от близките срещи с банатчани? 

Тези хора са много интересни, имат невероятна култура и невероятни традиции, които те пазят, защото са носители на две култури: от една страна западното влияние, което носят със себе си, тъй като 200 години са живели далеч от България и са абсорбирали всякакви взаимодействия от унгарци, австрийци, сърби, румънци, но от друга носят и българската култура. 

Коя е най-силната  им черта? 

Жителите на Бърдарски геран и на близките села наоколо са католици и именно вярата ги обединява много силно. Направи ми впечатление, че не само възрастните хора ходят на църква, също и много млади. Вярата е нещо, което се предава от поколение на поколение. Това е много важна ценност и част от нашата християнска и българска идентичност, защото не става въпрос само за католическата вяра. Това е част от нашата културна принадлежност към този свят и тази част на Европа, затова е важно да запазим тази духовност и онзи стремеж да се откъснем от бита и погледнем нагоре. 

Какво послание искате да отправите с този филм? 

За мене посланието е едно, че много е важно да помним миналото, да се гордеем с нашите корени и идентичност и се борим да ги запазим. Човек трябва да уважава предците си и да полага усилия това да не се изгуби. Защото в днешния глобализиран свят в който живеем  всички ние, повече или по-малко, започваме да губим своята индивидуалност, все повече си приличаме едни на други и губим най-ценното, което е нашето културно и историческо наследство, родовата памет. Всичко това е много важно и е част от нашата идентичност.

Димитър Ганчев