Папа Франциск: смирена, алтруистична и блажена Църква

„Бъдете свободна и отворена за настоящите предизвикателства Църква и никога в защитна позиция от страх да не загуби нещо. Избягвайте изкушенията на агностицизма и на пелагианството, които ни водят да полагаме доверието си в структурите, организациите, съвършените, но абстрактни планове и да водим стил на живот, белязан от контрол, строгост и нормативност“. Това е призивът на папа Франциск към Католическата църква в Италия. „Нека Бог да закриля Църквата в Италия от всеки сурогат на власт, имидж и пари“, е пожеланието на папата в обширното и прагматично слово към италианските католици, събрани във Флоренция за техния Конгрес. Папата иска от Църквата в Италия да бъде смирена, алтруистична и да живее евангелските блаженства. Иска от нея да помага на бедните и да е в състояние да води искрен диалог с всеки за изграждането заедно с всички на общото благо.

Какво е хуманизмът

Папа Франциск се позова на темата на Конференцията на Католическата църква в Италия „В Исус Христос. Истинският хуманизъм“ и поясни, че „можем да говорим за хуманизъм единствено, изхождайки от централността на Исус, откривайки в Него чертите на истинското лице на човека… Исус е нашият хуманизъм“. Когато гледаме Неговото лице – продължи папата – „ние виждаме лицето на един „понизен“ Бог, който прие образ на слуга, подобен на „образа на много наши унизени братя, превърнати в роби“. Без понизението – каза папата – „не можем да съзрем образа Ми и следователно не можем да разберем нищо от християнския хуманизъм и нашите думи ще бъдат хубави, образовани, изтънчени, но няма да са думи на вярата. Ще са празни думи“.

Смирена, алтруистична, блажена

Папа Франциск представи три „чувства на Исус, които са отличителната черта на новия хуманизъм“. Първото е смирението. „Неистовият стремеж да запазим славата си, личното „достойнство“, личното влияние не трябва да е част от нашите чувства. Трябва да преследваме славата Божия, а тя не съвпада с нашата“. Второто чувство на Исус е алтруизмът или „щастието на онези, които са до нас. Хуманността на християнина е винаги излизаща. Не е нарцисистка или самореферентна“. „Нашето задължение – прибави папата – е да работим за да направим този свят едно по-добро место и да се борим. Нашата вяра е революционна заради импулса, който идва от Светия Дух“. Третото „чувство на Исус Христос е това на блаженството. Християнинът е блажен, защото носи в себе си радостта от Евангелието. В блаженствата Господ ни посочва пътя“. Тази чувства – каза папа Бергольо – „ни казват, че не трябва да сме вманиачени от „властта“, дори когато това приема образа на смирената функционална власт на обществения имидж на Църквата. Ако Църквата не придобие чувствата на Исус, се дезориентира, губи смисъл. Чувствата на Исус ни казват, че Църква, която мисли за себе си и за своите интереси е тъжна“.

Изкушенията на агностицизма и пелагианството

Папата представи двете изкушения, след като увери присъстващите: „Няма да изброявам изкушенията, така както направих с петнадесетте изкушения, изброени пред Курията“. Първото изкушение е това на пелагианството, което „подтиква Църквата да не бъде смирена, алтруистична и блажена. И го прави с привидността на едно добро. Пелагианството ни подтиква да имаме доверие в структурите, в организациите в съвършените и абстрактни планове. Често дори ни кара да водим стил на живот белязан от контрола, строгостта и нормативността. Нормата  дава на пелагянинът увереността, че стои над другите“. Папа Франциск поясни, че „пред злините или проблемите на Църквата не е уместно да се търсят решения в консерваторизми и фундаментализми, във възстановяването на вече преодолени поведения, които дори от културна гледна точка не са значителни. Християнската доктрина не е една затворена система, неспособна да поражда въпроси и съмнения, а е жива и знае да вдъхновява и поражда неспокойствие. Тя няма сковано лице, а има тяло, което се движи и развива, което има нежна плът и се нарича Исус Христос“.

Нека Църквата в Италия да бъде свободна

Реформата на Църквата „не се изчерпва с поредния план за промяна на структурите. Означава да се присади и вкорени в Христос, позволявайки на Духа да я води“. Нека Църквата в Италия – пожела папата – „да бъде водена от неговия силен и внушителен полъх. Нека бъде една свободна и отворена за настоящите предизвикателства Църква и никога в защитна позиция от страх да не загуби нещо“. Второто изкушение посочено от папа Франциск, с което трябва да се пребори Църквата е „това на агностицизма“. То води до упованието в ясното и логическо разсъждение, но което губи нежността на плътта на брата. „Очарованието на агностицизма е това на вярата, заключена в субективизма“.

Близо до хората

Папа Франциск отбеляза, че близостта до хората и молитвата са ключът, за да се живее един смирен, благороден и радостен християнски хуманизъм. „Някой може да запита: какво трябва да направим? Какво иска от нас папата? Вие трябва да решите: народ и пастири заедно“. Франциск призова присъстващите да вдигнат очите си към купола на катедралата на Флоренция, на която е изобразен Исус, който в деня на последния съд приема в рая онзи, който е следвал „протокола“ от глава 25 на Евангелието според Матей и изпраща в пламъците на ада, онзи, който е пренебрегнал този протокол. „Блаженствата и думите, които току що прочетохме за последния съд ни помагат да живеем християнския живот на ниво святост. Това са малко, на прости и практични думи“.

Пастири, залагащи на същественото

От епископите папа Франциск поиска да „бъдат пастири и нищо друго. Нека това бъде вашата радост. Хората ще бъдат стадото, което ви подкрепя“, каза папата. „Нека никой и нищо да не ви отнема радостта, че сте подкрепяни от вашия народ. Като пастири вие не сте проповедници на сложни доктрини, а вестители на Христос, който умря и възкръсна за нас. Залагайте на същественото, на керигмата. Няма нищо по-солидно, дълбоко и сигурно от тази Блага вест. Но нека целия Божи народ да възвестява Евангелието, народ и пастири“. Към цялата Църква в Италия папа Франциск припомни своите препоръки, съдържащи се в апостолическото насърчение Evangelii Gaudium: социално приобщаване на бедните и способност за среща и диалог, за да се спомогне социалното приятелство в страната и да се търси общото благо. „Бедните познават добре чувствата на Исус Христос, защото от опит познават страдащия Христос… Нека Бог закриля Църквата в Италия от всеки сурогат на власт, имидж и пари. Евангелската бедност е креативна, приема, подкрепя и е богата на надежда“. Папата припомни, че „Господ проля кръвта си не само за някои, нито за малцина или за мнозина, а за всички“.

Диалог и конфронтация

Още веднъж папа Франциск призова към „диалог и среща“. Диалогът – каза той – „не е водене на преговори, а търсенето на общото благо за всички. Да се дискутира заедно, ще си позволя дори да кажа - да се ядосаме заедно, да се търсят най-добрите решения за всички. Не веднъж срещата въвлича в конфликт. В диалога се съдържа конфликтът: това е логично и предвидимо. Но не трябва да се страхуваме от него или да го пренебрегваме, а да го приемем. Не трябва да се страхуваме от диалог, защото именно конфронтацията и критиката ни помагат да запазим богословието да не се превърне в идеология“. Светият отец припомни, че „най-добрият начин за диалогиране не е този да се говори и дискутира, а да се направи нещо заедно, да се изгради нещо заедно и да се правят проекти: не сами, между католици, а заедно с всички онези, имащи добра воля“. Папа Франциск подчерта, че от своя страна Църквата трябва да съумее да „даде ясен отговор пред заплахите, които се открояват в лоното на обществения дебат“.

Апел към младежите и Църквата в Италия

Папата апелира младежите, като ги призова да преодолеят апатията: „Призовавам ви да бъдете строители на Италия, да полагате усилия за една по-добра Италия. Не гледайте от балкона на живота, а се ангажирайте и се потопете в  широкия политически и социален диалог. Където и да се намирате, никога не изграждайте стени, нито бариери, а площади и полеви болници“. „Харесва ми Църквата в Италия да бъде неспокойна, винаги близо до изоставените, забравените и несъвършените. Желая – продължи папата – една радостна Църква с лика на майка, която разбира, придружава и милва. Мечтайте и вие за така Църква, вярвайте в нея, обновявайте със свобода“. Накрая папа Франциск призова „във всяка общност, енория и институция, във всеки диоцез и окръг, да се даде началото, по синодален начин, на едно задълбочаване на апостолическото насърчение Evangelii gaudium, за да се извличат от него практичните критерии и да се приложат на практика неговите разпоредби“.

svt/ rv