Папа Франицск: трудът е продължение на Божието дело в историята

Пенсията е право, което трябва да бъде гарантирано. Това посочи папа Франциск в словото на аудиенцията, която проведе на площад „Свети Петър“, с ръководителите и служителите на Италианския институт за обществено осигуряване. Папата отново разкритикува икономическия модел, който „се стреми към по-големи печалби, за сметка на човешкото достойнство“.

Светият отец посочи, че сред приоритетите на Института за обществено осигуряване са защитата на работниците и тяхната почивка, майчинството и женския труд, и правото на пенсия. „Почивката не е просто обикновено въздържание от трудностите и редовната дейност, а повод да се живее пълноценно личната човешка природа отворена към срещата с Бог и другите“, подчерта папата.

Като остави настрана подготвеното слово, папа Франциск определи като „позорен черния труд, но също и трудовата несигурност и социалната несправедливост, които отричат на всички правото на труд и почивка“. С многобройните си предлагани услуги – припомни папата – „Института за обществено осигуряване допринася са полагането на основите, за да може почивката да бъде живяна като едно наистина човешко измерение“. Предизвикателствата пред които е изправен Института „са все по-сложни и се отнасят до пазара на труда, измъчван от трудова недостатъчност и несигурността на гаранциите, които предлага“.

Папа Франциск припомни, че трудът е „продължение на Божието дело в историята“. Ето защо, Института за обществено осигуряване трябва да гарантира достойно препитание на онзи, който трябва да напусне своята трудова дейност.

„Работата не може да бъде просто част от покварения механизъм, който мели ресурсите, за да получи все по-големи печалби. Ето защо, не може да бъде удължена или намалена в зависимост от печалбата на малцина или на продуктивни форми, които жертват ценности, връзки и принципи. Това важи по принцип за икономиката, която неможе да прибягва до нови мерки, като тези, които претендират да увеличат печалбата, намалявайки пазара на труда и създавайки по този начин нови изключени от обществото“.

„Ако се живее по този начин, как може да се почива? Почивката е правото, което ни се полага когато сме работили. Но ако съществуват ситуации на безработица, на социална несправедливост, на черен труд, на трудова несигурност, как може да се почива? Това е позорно. Това се случва днес, по целия свят и тук в Рим“.

В словото си папата се спря и на въпроса с пенсията, която – констатира той – „вече не е свързана с достигането на така наречената трета възраст. Днес вероятността за почивка е предсрочена, понякога разсрочена с течение на времето, понякога предоговорена до аберантни крайности, като тази която дори премахва самата вероятност за прекратяване на трудовите правоотношения“.

„От друга страна не са по-малко социалните изисквания, както за онзи, който е загубил работата си или който, никога не е работил, така и за онзи, който е принуден да я прекъсне поради различни причини. Задължение на Института за обществено осигуряване е да допринесе никога да не липсват нужните субсидии за издръжката на безработните и техните семейства“.

Достойнството на човек – подчерта папата – „не може никога да бъде компрометирано, дори когато човек престава да бъде икономически продуктивен“.

„Някой може да каже: ‘Колко е странен този папа, първо говори за почивка, а след това правото на труд’. Труда и почивката са тясно свързани помежду си, защото истинската почивка идва именно от труда. Можеш да си починеш, когато знаеш, че имаш сигурна работа, даряваща достойнство на теб и твоето семейство. Можеш да си починеш, когато знаеш, че в старостта си осигурен с пенсия, която е едно право. Истинската почивка и труда са тясно свързани“.

Оттук и призива на папата никога да не липсва осигуряването за старостта, при болест и при трудови злополуки. „Нека никога да не липсва правото за пенсия, защото пенсията е право“, призова папата, който подчерта, че всеки един работник притежава едно възвишено достойнство, което трябва да бъде зачитано.

„Не забравяйте човека. Обичайте и служете на човека със съзнание, отговорност и благоразположение. Трудете се за онзи, който се труди, но и за онзи, който иска да се труди, но не може. Правете го не като дело на солидарност, а като задължение на справедливост и субсидарност. Подкрепяйте най-слабите, за да не липсва на никого достойнството и свободата да живее един автентичен човешки живот“.

svt/ rv