Лицемерието и истинността във вярата

„Тази бедна вдовица тури повече от всички“ (Мк. 12, 38-44)

32-а неделя през литургичната година ни представя Евангелието в което Исус възхвалява една бедна вдовица, която хвърля две лепти в съкровищницата на Храма, докато мнозина богати пускаха много. „истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана“, казва Исус, обръщайки се към народа, който го слушаше. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

******

Скъпи братя и сестри,

Днес евангелието ни говори за неискреността и истинността във вярата. Исус осъжда книжниците, които са се възползвали от своите знания за лични цели. Книжниците са били официалните интерпретатори на Закона в Израел. Имали са много важна функция, която не са използвали в полза на народа. Искали са да сядат на първите места в синагогите, а в същото време са изпояждали домовете на вдовиците. Изисквали са уважение от хората, заради верността си към Закона, който те външно стриктно са спазвали.

На алчността на книжниците се противопоставя скромността на бедната вдовица. Когато някой е искал да пусне някакво дарение, служителят на храма е съобщавал на висок глас какво е дарено на Бог. Богатите хора са се възползвали от тази традиция, за да демонстрират своята финансова мощ. Но бедната вдовица дава само 2 лепти, но точно тези дребни монети, които са били цялото богатство на жената, привличат погледа на Исус. Бог, който не може да бъде измамен от нашите манипулации, най-много обича скромните и истински души.

Не само книжниците са били лицемерни, неискрени, всеки един от нас може да бъде като тях. Лицемерието е нещо страшно, понеже живеем живота си в две роли едновременно. Животът ни тук на земята е един-единствен и това ни задължава да го използваме добре и според Божията воля. Струва си да сме истински, понеже само така ще можем да изживеем достойно дните си. Амин.