Християнинът винаги приобщава и не затваря на никого вратата

Християнинът приобщава, не затваря вратите на никого, въпреки че това поражда съпротива. Който изключва, защото смята, че е по-добър, поражда конфликти и разделение и ще отговаря един ден за това пред Божия съд. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, който се спря на посланието на свети Павел до Римляните в което Апостолът призовава да „не се съди и презира братя“ (14, 7-12).

„Когато съдим и презираме брата си води до изключването му от нашата групичка, което ни прави селективни, а това не е християнско“, каза папата, който подчерта, че „със своята жертва Христос обединява и приобщава всички хора в спасението“. В евангелския откъс предложен от литургията се посочва, че към Исус се приближават митарите и грешниците, за да го слушат (Лк. 15, 1-10). Това, каза папа Франциск, „са всички изключени от обществото, за което фарисеите и книжниците роптаят“:

„Фарисеите и книжниците се отнасят по един и същ начин: изключват. ‘Ние сме съвършените, ние следваме закона. Тези са грешници, те са митари‘, казват те.  Поведението на Исус е да приобщава. Съществуват два пътя в живота: пътя на изключването на хората от нашата общност и пътя на приобщаването. Първият може да бъде малък, но е в корена на всички войни: всички бедствия и войни започват с едно изключване. Изключва се от международната общност, но също ог семействата, сред приятелите… колко много спорове. Пътят на който ни учи и, който ни показва Исус е различен и противоположен на другия, защото приобщава“.

Папа Франциск отбеляза, че „не е лесно да се приобщят хората, защото съществува една своеобразна съпротива, едно селективно поведение“. Затова Исус разказва две притчи: за изгубената овца и за жената, която загубва една монета.  Както пастирът, така и жената правят всичко възможно, за да намерят онова, което са загубили. Когато го откриват, те са изпълнени с радост:

„Те са пълни с радост, защото намериха онова, което са загубили и отиват при съседите и приятелите, защото са щастливи: ‘Намерих, приобщих‘. Това е приобщението на Бог, срещу изключването на онзи, който съди и прогонва хората, изграждайки около себе си един приятелски кръг, които се превръща в неговата среда. Това е диалектиката между изключването и приобщаването. Бог ни приобщи всички в спасението, всички! Това е началото. Ние с нашите слабости, с нашите грехове, завист и ревност, винаги имаме нагласата да изключваме, което може да доведе до война“.

Исус – посочи папа Франциск – прави същото като Отца, който Го изпрати, за да ни спаси: търси ни, за ни приобщи, за да бъдем едно семейство“:

„Нека се замислим, нека се опитаме да не съдим никога, да не казваме никога за другия: ‘Той прави така.. ‘. Бог знае: това е неговия живот, но не го изключвам от сърцето си, от молитвата си, от моя поздрав и усмивка, а ако имам възможност ще му кажа една добра дума. Никога не изключвайте, защото нямаме право да го правим! Свети Павел казва: ‘всички ще се представим пред Божия съд и всеки от нас ще отговаря Богу за себе си’. Ако изключа, един ден ще се изправя пред Божия съд и ще отговарям за себе си. Нека поискаме благодатта да бъдем мъже и жени, които винаги приобщават:с благоразумие, но винаги! Не затваряйте на никого вратите, а бъдете винаги с отворено сърце. Нека Господ ни дари тази благодат!“.

svt/ rv