Вторият ватикански събор: нова пролет за Църквата от третото хилядолетие

На 24 и 25 октомври в гр.Велико Търново се проведе международна научна конференция на тема „Съвременният хуманизъм в светлината на Втория Ватикански Събор”. Организатори на конференцията бяха Католическата Никополска епархия и католическа енория „Блажена Дева Мария на Броеницата” във Велико Търново и под патронажа на Българската академия на науките. Повод за конференцията бе предстоящата Света година на Милосърдието, обявена от папа Франциск и 50-годишнина от закриването на Втория ватикански събор (1962-1965 г.).

Конференцията, провела се във Възрожденското читалище „Надежда 1869” бе открита от главния организатор на събитието отец Страхил Каваленов – енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово. В словото си отец Каваленов подчерта, че „запознаването с историята на Събора, с неговите документи, с фигурите на Събора, беше една от основните насоки в пастирската работа в енориите през последните години. За всички нас, днес е важно, 50 години след това събитие, да размишляваме над неговите резултати, които дават нов, решителен устрем в живота на църквата, да си дадем сметка, че плодовете от неговите насоки дават своя отпечатък, формират нашата действителност на християни, включително на нас, верните от Никополската епархия”.

Поздравленията, които делегатите на конференцията получиха бяха от: епископът на Никополската епархия монс.Петко Христов, акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, монс.Анселмо Гуидо Пекорари – папски нунций в София и от проф. Димитър Димитров, заместник-ректор по Международни дейности при ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий”.

След филмовите кадри от Втория ватикански Събор, предоставени от Ватиканската Филмотека, участниците бяха въведени в темата от отец Бернар Ардура от ордена на отците-премустранти, професор по догматично богословие и председател на Папския комитет за исторически науки. Свещеникът направи изложение по темата: „Тълкуване и възприятие на Втория ватикански събор“, като постави акцент на: какво представлява един икуменически събор?; инициативата на Йоан XXIII - незаменим ключ за разбиране на Събора; погледът на папа Ронкали, обърнат към пастирския характер на Събора; един Събор на Църквата, за Църквата и за света. Според отец Ардура „пастирският характер на Събора, се разбира в пълнота, когато се отива от събитието към доктриналното учение. Това е новостта на Втория ватикански събор. Неговите благоприятни ефекти са вече добре видими в историята на Църквата“. Въпреки това – отбеляза свещеникът – „приемането на Събора е още в действие и продължава да изисква от християните свободен и щедър отговор на Божия призив, който стои в историческата основа на обстоятелства и взаимоотношения”.

Доклади в сутрешната сесия на срещата изнесоха отец Страхил Каваленов, енорийски свещеник във Велико Търново, проф. Умберто Кастанино Берлингиери, историк и преподавател от Европейския университет в Рим и Момчил Методиев от Фондация „Комунитас”. Темите, разглеждани от лекторите бяха: „Папите на Събора: Йоан XXIII и Павел VI”; „Павел VI и суверенитетът на Светия Престол след Втория ватикански събор”; „Икуменическото движение в контекста на Втория ватикански събор. Исторически преглед и участието на Българската православна църква в междурелигиозния диалог”. Докладите застъпваха мнението, че: Съборът с право е определян като най-значимото и показателно събитие в историята на Католическата Църква в нашето съвремие. Църква, която размишлява върху своята същност и я утвърждава, съсредоточава се върху своята идентичност, но наред с това се отваря за проблемите на света. Последиците от това често биват определяни като „нова пролет на Църквата в навечерието на Третото хилядолетие”- по израза на Св.Папа Йоан-Павел II. Тази „нова пролет” има вселенски измерения. Както всеки Вселенски Събор, така и Втория ватикански събор има изключително влияние върху църковния живот, задълбочава църковното учение, дава насоки на литургични и дисциплинарни реформи, сочи нови средства за евангелизация, за да може евангелското послание по-успешно да достигне и да докосне съвременния човек.

Следобедната сесия на конференцията, продължи с доклад на Кирил Карталов от Българската Академия на Науките, член-кореспондент на Папския Комитет за исторически науки. Темата, която г-н Карталов поднесе бе: „Gaudium et spes”: Църквата в съвременния свят”. Сесията продължи с лекция на Тони Николов, философ и представител на Фондация „Комунитас” – София: „Жак Маритен и хуманизма след Вторият Ватикански Събор”.

Човек на диалога и милосърдието: съборният стил на Монс. Анджело Ронкали в България”, бе темата на доклада на отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в Белене, който за слушателите сподели своята гледна точка относно: съборността на Ронкали и сегашния синод на папа Франциск, тяхната приемственост и допирни точки.

Богдан Паташев, представител на Посолството на Суверенния Военен Орден на Малта в София говори за „Изкуството и Църквата. Съвременният хуманизъм 50 години след Втория вселенски ватикански събор”.

Заключителното слово бе поднесено от Масимо Де Леонардис – историк, професор по дипломация в Католическия университет „Пресвето Сърце Исусово” в Милано. В своя доклад професорът изрази мнението, че с право можем да кажем, че Съборът е огромна благодат, дарена от Светия Дух на Църквата и на цялото човечество и поставя началото на нова епоха в живота на Църквата, защото поставя за нея началото на нов път. „В много отношения - каза проф. Де Леонардис - Съборът поставя началото на дълбоко богословско и пастирско обновление и на задълбочено осмисляне на ролята и мисията на Църквата в съвременното общество. Изработените от Събора документи: конституции, декрети и декларации оформят едно органично цяло: съборно учение, чиято цел е именно това обновление на църквата, чрез едно по-живо подражание на Христос – неин център, оживяващ я със Светия Дух“

За слушателите на радио Ватикана, проф. Масимо Де Леонардис сподели посланието от своя доклад и отправи пожелание към българския народ:

„Посланието е, че трябва да имаме доверие в Провидението, „портите адови няма да ѝ надделеят”, Църквата върви напред, макар че, разбира се, Църквата е живяла и трудни десетилетия. Вторият ватикански събор, със сигурност, е най-голямото събитие, не само за историята на Църквата на XX век, но е много важно събитие и за цялата човешка история – за международната, политическа и изобщо за цялата история. Значението на Събора беше, че Църквата до и след XIX век е била много против съвременното, но Ватиканският събор представи различно отношение – да не се противопоставя на съвременното, а да го приеме и да влезе в диалог с него. Може би има и различни от това мнение, но в общи линии, това е значението на Събора”. „Аз, както казах, съм бил много пъти в България, една страна, която много ми харесва.  Вярвам, че България, за която знам, че е балканска държава, може би най-старата и с много традиции, има много  голям потенциал и вярвам, че може да има едно брилянтно бъдеще.”

Конференцията във Велико Търново поднесе прекрасно осмисляне на тези две специални за Никополската епархия години, когато между двете конференции – от 2013 г. и тази -  верните четоха и размишляваха над документите от Втория ватикански събор, направлявани от своите пастири. Именно този Събор предложи на Църквата от своето време и на Църквата на бъдещето, част от която сме ние, прекрасната възможност, осмисляйки себе си и отношенията си със света, да укрепва вярата на своите чеда и да носи Благата вест за Христовата победа над злото, греха и смъртта на всички народи, култури и общества.

Росица Златева