2015-10-25 13:32:00

Истинските закрилници на доктрината защитават не закона, а духа


„Първото задължение на Църквата не е да раздава присъди и анатеми, а да провъзгласява Божието милосърдие, да призовава към обръщане и да води всички хора към Господното спасение“. Това посочи папа Франциск в словото си, с което закри работните сесии на редовния Синода на епископите посветен на семейството.

В словото си, след като благодари на всички участници в синодалната асамблея, папа Франциск припомни различните значения на този Синода. „Разбира се – каза той – не бяха намерени изчерпателни решения за всичко трудности и за съмненията, които предизвикват и заплашват семейството, но те бяха поставени под светлината на вярата и разгледани без страх и без да се скрива главата по пясъка“. Този Синод, отбеляза Светия отец, „призова всички да осъзнаят важността на семейната институция, но и на брака между мъжа и жената, основан върху единството и неразтрогваемостта, оценявайки я като основна база за обществото и човешкия живот“.

Синодът бе този, припомни папата, който „даде доказателство за жизнеността на Католическата църква, която не страхува да разклати упоените съвести или да изцапа ръцете си, дискутирайки оживено и открито за семейството“.

Чрез Синодът , „чухме и накарахме да се чуят гласовете на семействата и пастирите на Църквата, дошли в Рим носейки върху раменете си тежестите, надеждите, богатствата и предизвикателствата на семействата от всяко кътче на света“, посочи папата, като подчерта:

„Със Синодът се опитахме да погледнем и да прочетем днешната реалност, дори реалностите, с очите на Бог, за да разпалим и озарим с пламъка на вярата сърцата на хората, в един исторически момент на всеобщо обезсърчение и на социална, икономически, морална криза и на преобладаваща негативност“.

Папа Франциск посочи, че Синодът даде свидетелство на всички, че „за Църквата Евангелието остава живия извор на вечна новост, срещу онзи, който иска да го превърне насила в мъртви камъни, които да хвърли срещу другите“. Синодът, „съблече затворените сърца, които често се крият дори и зад учението на Църквата, или зад добрите намерения, за да седнат на престола Мойсеев и да съдят, понякога с превъзходство и повърхностност, трудните случай и ранените семейства“.

Друго значение на Синода посочено от папа Бергольо е, че „той потвърди, че Църквата е Църква на бедните по дух на грешниците търсещи прошка, а не само на праведниците и на светците, дори по-скоро на праведниците и светците, които се чувстват бедни и грешни“:

„Означава, че се опита да отвори хоризонта, за да преодолее всяка конспиративна херменевтика или затвореност в гледните точки и перспективи, за да защити и разпространи свободата на чедата Божий, за да предаде красотата на християнската новост, която понякога е покрита от ръждата на един архаичен или просто неразбираем език“.

По време на този Синод, отбеляза папа Франциск, „различните мнения, изразени свободно – и понякога с недобронамерени методи – несъмнено обогатиха и вдъхновиха диалога, предоставяйки жив образ на една Църква, която не използва ‘предварително изготвени модули’, а черпи от неизчерпаемия извор на своята вяра, жива вода за утоляването на пресъхналите сърца“.

Освен, „догматичните въпроси, определени от учителната власт на  Църквата – посочи още папата – станахме свидетели на различната чувствителност на пастирите от различните континенти според техните култури“. Папа Франциск подчерта, че „инкултурацията не отслабва истинските ценности, а показва тяхната истинска сила и автентичност, защото те се приспособяват без да се променят, дори преобразяват мирно и постепенно различните култури“.

„Видяхме, чрез богатството на нашето различие, че предизвикателството пред което сме изправени е винаги едно и също: да възвестяваме Евангелието на днешния човек, защитавайки семейството от всички идеологически и индивидуалистични атаки“.

Всички ние – посочи Светия отец – без да се подаваме на опасността от релативизма или без да демонизираме другите, се опитахме да прегърнем напълно и смело добротата и милосърдието на Бог, който преминава нашите човешки сметки и, който не желае нищо друго, освен „Всички хора да бъдат спасени“ (1Тм 2,4), за да поместим и да живеем този Синод в контекста на Извънредната година на Милосърдието, която Църквата е призована на изживее“.

Папа Франциск подчерта:

„Опитът от Синода ни помогна също да разберем по-добре, че истинските защитници на доктрината, не са онези, които защитават закона, а духа; не идеите, а човек; не формулите, а безвъзмездието на Божията любов и Неговата прошка. Това не означава по никакъв начин да се намали важността на формулите, на законите и божествените заповеди, а да се възвеличи величието на истинския Бог, който не се отнася с нас според нашите заслуги, нито според нашите дела, а единствено според неограничената щедрост на неговото Милосърдие“ (Рм. 3, 21-30; Пс. 129; Лк. 11, 37-54). Това означава да се преодолеят постоянните изкушения на по-големия брат (Лк. 15, 25-32) и на завистливите работници (Мт. 20, 1-16). Дори, означава, че се отдаде по-голяма стойност на законите и заповедите създадени за човек, а не обратното (Мк. 2, 27)“.

„Първото задължение на Църквата не е това да раздава присъди или анатеми, а това да провъзгласява милосърдието на Бог, да призовава към обръщане и да води всички хора към Господното спасение (Йо. 12, 44-50)“.

Накрая Франциск цитира трима папи: блажен Павел VI, който казва, че „Бог, в Христос, се разкрива безкрайно добър“; свети Йоан Павел II, който посочва: „Църквата живее един истински живот, когато изповядва и прогласява милосърдието и когато доближава хората до изворите на милосърдието на Спасителя, на което тя е пазителка и разпространителка“; и папа Бенедикт XVI, който подчертава, че „Милосърдието в действителност е централното ядро на евангелското послание, тя е самото име на Бог“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.