Папа Франциск: Бог ни търси винаги и ни обича безкрайно

Бог винаги дарява щедро своята благодат на хората, които вместо това „имат навика да измерват ситуациите. Да се разбере изобилието на божествената любов е винаги плод на благодатта“. Това бе акцента в проповедта на папа Франциск на литургията в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“, която посвети на неизмерната Божия любов за човек.

Папа Франциск се спря на първото литургично четиво от посланието на свети Павел до римляните (5, 12-21) в което Апостолът посочва, че спасението донесено от Исус, което надвишава грехопадението на Адам, е доказателство за тази изобилна любов. „Спасението е приятелството между нас и Него“, посочи папата:

„Как Бог дарява, в този случай приятелството, нашето спасение? Дарява, както казва, че ще ни дари когато правим добри дела: ще ни дари една добра мярка, пълна и преливаща. Това ни подтиква да си мислим за изобилието : дума, която Апостол Павел повтаря три пъти в предложения от литургията откъс. Бог дарява изобилно, за което Павел казва: „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“. Изобилства всичко. Това е любовта на Бог: без мярка. Дарява целия себе си“.

Безмерна любов, като тази на бащата от евангелската притча, който всеки ден гледа към хоризонта с надеждата да зърне завръщането на своя син. „Божието сърце не е затворено: то е винаги отворено. Когато ние се завърнем при Него, като блудния син, Той ни прегръща и целува. Той е Бог, който празнува!“:

„Бог не е дребнав: Той не познава дребнавостта. Той дава всичко. Бог не е бездействен: Той гледа и чака да се обърнем. Бог винаги излиза, за да търси всеки един от нас. Но дали това е вярно? Той ни търси всеки ден. Както направи, както каза, в притчата за загубената овца или тази за загубената монета: Той търси. Винаги!“.

Папа Франциск посочи, че „в Небесата повече се радват за обръщането на един грешник, отколкото за сто праведници. Въпреки това, „не е лесно с нашите човешки критерии – малки и ограничени – да разберем любовта Божия. Тя може да бъде разбрана само чрез благодатта“. За пример папата даде една възрастна монахиня от неговия диоцез в Буенос Айрес, която неспирно дарява с усмивка любовта Божия на болните. „Тя получи дара да разбере тази тайна, това изобилие на Божията любов, което убягва на мнозина“.

„Ние винаги имаме навика да мерим ситуациите и нещата според нашите мерки, които са нищожни. Затова, ще бъде полезно да поискаме благодатта и се молим Светия Дух да се доближи поне малко до нас, за да разберем тази безгранична любов и изпитаме желанието да бъдем прегърнати от нея“.

svt/ rv