Единството в многообразието: братските делегации на Синода

Единство в многообразието: това, накратко, бе атмосферата на изминалия ден в Синода за семейството, който продължава във Ватикана. На 12-та генерална конгрегация на Синода се изказаха дванадесет братски делегати, присъстващи на асамблеята, представляващи различните християнски вероизповедания. Последваха свидетелства на слушатели миряни.

Разнообразие на вероизповедания и подходи, но единодушие относно семейството като централна ос на пастирската  дейност на Църквата и фундамент на обществото. Така братята делегати определиха атмосферата в работата на Синода, в която се чувства духът на богатото разнообразие на Църквите от  цял свят и тяхната способност да общуват едни с други.

Смесените бракове, стъпки по икуменическия път

Многообразни са идеите, предложени в докладите на братята делегати: въпросът за смесените бракове, при които  - подчертаха,  е важно извървяването на икуменическия път, в осмислянето на семействата в криза, очакващи от Църквата съпричастност и подкрепа, а не - присъда. Вместо поведение на цензура, Църквата трябва да предложи на верните красотата на тайнството на брака.

Семейството, люлка на Божията любов, изправено пред съвременните предизвикателства

Братята делегати отново заявиха, че семейството е люлката на Божията любов, и е близко, в някои отношения, на монашеската общност, в която се зачитат обета за целомъдрие, бедност и подчинение, или по-точно на семейна вярност, споделяне на всичко и поверяване в ръцете на Бог.

Не липсват и мнения относно големите съвременни въпроси като хомосексуалността, законите, които се стремят да се предефинират брака, драмата на войната и миграцията в Близкия изток, бедността: всички елементи - подчертават братята делегатите - които провокират създаването семейството, което трябва да бъде защитавано  и опазвано.

Църквата трябва първа да отбележи „необходимостта от реалността на разликата между мъж и жена", заяви на брифинга пред журналистите патриарх Стефанос, примас на Православната църква на Естония, свидетелствайки своя опит пред Синода. „Двойката - каза той - не е съставена от двама мъже или от две жени, състои се от един мъж и от една жена: да заличим тази същност означава да заличим разликата, без която не може еволюцията." Когато става дума за семейство, „всички Църкви са изправени сега пред едни и същи проблеми, в общество, определящо новите ситуации, в които се намират семейства."

„Търсенето на заместител на начина, по който Църквата винаги е говорила за семейство, в името на търсене на равноправие", води до „нихилизъм, там, където всичко е позволено, на различно ниво от това, което е реалността на живота", каза патриархът.

Това, което обединява, е повече от, онова което разделя

Централно внимание бе отделено на въпроса за осиновяването на деца, както и твърдението, че Свещеното Писание и общата молитва, могат и трябва да имат своето значение в семейството,  които трябва да бъдат свидетели на радостта от Евангелието. В заключение, братята делегати изразиха благодарност за работата на Синода и потвърдиха  желанието си да вървят по пътя на икуменизма заедно, защото - подчертаха - това, което ни обединява, е много повече от онова, което ги разделя.

Свидетелствата на присъстващите миряни

След изказванията на братята делегати, Синодът даде думата  на публиката и слушателите, присъстващи в залата: сред тях бяха много семейни двойки и много жени. От техните свидетелства, изгря красотата на семейния живот, който започва от истинската любов, но също и от съзнанието за многобройните предизвикателства, пред които е изправено днес семейството.

Слушателите  припомниха за необходимостта от подходяща подготовка за сключване на брак, говориха за необходимостта да се видят „семената на надеждата", дори и в семействата, преживяващи  криза, за нуждата от внимание към жертвите на злоупотреби, извършени от някои членове на духовенството, така че тяхната болка да бъдат чута и разбрана напълно.

Значението на ролята на жените в семейството и в Църквата

Важни размишления бяха отделени на жените: припомнени бяха горчивите страници на домашно насилие, но също и красотата на техния дух на жертвоготовност за семейството, както и готовността им да дадат живот и да предават вярата. Ето защо, за наблюдателите и слушателите, Църквата трябва да се вслушва повече в гласа на жените, с надеждата, че те могат да намерят по-важна роля в живота на Църквата. Накрая, слушателите и слушателките напомниха за връзката между семейството и обществото, и припомниха:  каквото е семейството, такова  ще бъде и обществото.

an / rv