Нашето богатство не е на този свят

Продай всичко, що имаш и върви след Мене  (Марко 6, 10, 17-30)

Литургията за 28-та обикновена неделя през годината ни предлага Евангелието в което един богат младеж пита Исус какво трябва да направи, за да наследи живот вечен, уверявайки че спазва божите заповеди. Исус му отговаря: „Едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище до небето; тогава дойди и върви след Мене“. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот“. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

Скъпи братя и сестри,

Днес евангелието ни среща с богаташа, който е паднал на колене пред Исус, с увереността, че изпълнява Божията воля. Като всеки набожен човек и той е очаквал да наследи вечния живот, обещан на тези, които са верни на Бога. Но вътре в себе си усещал, че му липсва нещо. Изпълнявал е всичко, но е усещал, че все още това не е достатъчно.

Исус му припомня заповедите, дадени на Моисей на планината Синай. Исус нарочно изпуска първата част на заповедите, които се отнасят към задълженията ни към Бог. Ако наистина искаме да сме Му верни, ще обичаме ближните си и чрез това ще се изрази и нашата любов към Бога. Исус казва на богаташа да продаде всичко и да го раздаде на бедните и да Го следва, носейки кръста си. Това означава, че Бог е искал той да има изцяло упование в Него, а не в богатството, което днес го имаме, а утре може и да изчезне. Но богатият не е могъл да предаде живота си в ръцете на Бог и си заминава натъжен и никога повече не се среща с Исус.

Богатството само по себе си не е лошо, но често то ни кара да бъдем алчни. Човек никога не може да има толкова, колкото би искал, понеже желанията ни са безкрайни. Щастието не се състои в бедността и в мизерията, които не могат да бъдат за нас цел. Но скромността, която би трябвало да характеризира всеки християнин, ни кара да се замислим, че нашето богатство не е на този свят. Амин.