Папата: завистта, клеветите и клопките са дело на дявола

Погрешното тълкуване на добрите дела, клеветите, подтикнати от завистта и устройването на клопки са дела от дявола, а не от Бог. Това каза папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана в която призова към духовна преценка и бдителност.

Папа се спря на евангелския откъс, разказващ за Исус, който изгонва един зъл дух и прави добро, но ако от една страна има хора, които Го слушат и признават, от други има такива, които го обвиняват (Лк. 11, 15-26):

„По онова време имаше хора, които не обичаха Исус и винаги тълкуваха погрешно думите и действията Му. Някой от завист, други поради твърде голяма доктринална строгост, а други, защото се опасяваха, че ще дойдат римляните и ще ги избият. По много причини искаха да отдалечат авторитета на Исус от народа, дори и чрез клевети, както в днешното евангелие: „Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз“. Той е обсебен, прави магии, той е магьосник, казват те. Тази група, постоянно поставяха Исус пред изпитания, устройваха му клопки, за да видят дали ще падне в тях“.

Оттук призива на папата към духовна преценка и бдителност. „Способността да пременяш ситуациите: дали е от Бог или от дявола, който винаги се стреми да заблуди, да ни накара да изберем грешния път“. Християнинът – каза папата – „не може да бъде спокоен, че всичко е наред, трябва да преценя нещата и да види добре от къде идват нещата, какъв е техния корен“.

След преценката следва бдителността, защото „ по пътя на вярата изкушенията винаги се завръщат, злият дух никога не се уморява“ – каза папата. „Ако е бил изгонен, той чака търпеливо за да се върне и, като му позволим да се завърне, се попада в още по-лоша ситуация. Дяволът не се завръща сам, той хлопа на врата заедно със своите приятели и когато влезе в живота на човек, си играе с него и дава нареждания“ – посочи Светият отец. „По този възпитан начин дявола убеждава да се подхожда към нещата с релативизъм, успокоявайки съвестта на човек“:

„Спокойната, упоената съвест е най-голямото зло. Когато злият дух успее да упои съвестта, може да се говори за една истинска победа, защото става господар на тази съвест: ‘Но това се случва навсякъде! Всички имаме проблеми, всички сме грешници, всички. В това всички е никой. Всички, но не и аз. Така се живее с тази суета, която чедо да злия дух ‘“.

Още веднъж папата призова към духовна преценка и бдителност:

„Бдителност. Църквата ни съветва винаги да прибягваме към изпита на съвестта: какво се случи днес в моето сърце? Дали позволих да влезе този възпитан дявол с неговите приятели? Преценка. От къде идват коментарите, думите, поученията, кой казва това? Преценка и бдителност, за да не позволим на изкусителя да ни очарова и влезе в нас. Нека поискаме от Господ благодатта на духовната преценка и бдителността“.

svt/ rv