2015-10-07 14:39:00

Папата: Църквата е Божие семейство



Семейството, на което политиката не отдава дължимата тежест и подкрепа, днес е една от най-важните "мрежи", които притежава Църквата, за да „лови хора“; мрежа, която не затваря, а освобождава от самотата и безразличието. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на семейния дух. Светият отец пожела ентусиазма на синодалните отци, вдъхновени от Светия Дух, да пробуди Църквата и започне „нов риболов", уповавайки се в словото на своя Господ. Папа Франциск оповести, че през времетраенето на Синода, катехистичните беседи ще бъдат посветени на неразривната  между Църквата и семейството, с поглед насочен към благото на цялата християнска общност.

Припомняйки темата на Синода „Призванието и мисията на семейството в Църквата и съвременния свят“, Светият отец изтъкна, че „семейството, което върви по пътя Господен, има важна роля в свидетелството на любовта Божия и затова заслужава цялата отдаденост на която е способна Църквата. Синодът е призован да тълкува, днес, тези загриженост и грижа на Църквата. Нека придружим синодалния път преди всичко с нашата молитва и внимание“, каза папа Франциск.

Папата отбеляза, че „един по-внимателен поглед към ежедневието на днешните мъже и жени показва веднага, че навсякъде има нужда от една силна инжекция от семеен дух“. Днес, констатира папата, „стилът в отношенията – граждански, икономически, юридически, професионални – изглажда твърде рационален, формален, организиран, но също и твърде „дехидратиран“, сух, анонимен. Понякога дори става непоносим. Въпреки че иска да бъде всеобхващащ в своите форми, в действителност изоставя в самотата и отхвърля все по-голям брой хора“.

Ето защо, семейството отваря за цялата общност една много по-хуманна перспектива: отваря очите на децата за живота – и не само погледа, а и всички останали сетива – представяйки едно виждане за човешките отношения изградени върху свободния съюз на любов. Семейството въвежда нуждата от връзките на преданост, искреност, доверие, сътрудничество, уважение; насърчава да се закриля обитаемия свят и да се вярва във връзките на доверие дори и в трудните ситуации; учи да се спазва дадената дума, да се почитат отделните личности, да се споделят личните ограничения и тези на другите. Всички съзнаваме незаменимата роля на вниманието на семейството за най-малките, най-уязвимите, най-наранените и объркани негови членове. Който практикува този вид поведение в обществото, той го е научил от семейния дух, а не от съревнованието и желанието за самореализация.

Въпреки че всичко това се знае и осъзнава, все още не се отдава на семейството дължимата тежест – признание и подкрепа – в политическата и икономическата организация на съвременното общество. Бих искал да кажа нещо повече: семейството не само няма подходящото признание, но не поражда вече познание! Понякога може дори да кажем, че с всичката своя наука и техника, модерното общество все още не е в състояние да преведе тези познания в по-добри форми на гражданско съжителство. Не само организацията на обществения живот засяда все по-дълбоко в бюрокрацията, чужда изцяло на основните човешки връзки, но дори, социалните и политически нрави показват често знаци на упадък – агресивност, вулгарност, презрение – които са далеч под прага дори на минималното семейно възпитание. В така ситуация, крайните противоположности на този упадък на взаимоотношенията – т.е. технократското притъпяване и аморалния фамилизъм – се обединяват и подхранват взаимно. Това, наистина, е един парадокс.

Папа Франциск посочи, че „Църквата индивидуализира днес, в този определен момент, историческия смисъл на нейната мисия относно семейството и истинския семеен дух: започвайки от внимателния преглед на нейния живот. Може да се каже, че „семейния дух“ е конституционната харта за Църквата: така трябва да изглежда и такова трябва да бъде християнството. Написано е много ясно: „Вие, които бяхте далечни – казва свети Павел - не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога“ (Еф. 2, 19). Църквата е и трябва да бъде семейството на Бог.

Светия отец припомни, че когато Исус призова Петър да го следва, му каза, че ще го направи „рибар на човеци“. Именно затова са нужни нов вид мрежи. Можем да кажем, че днес семействата са една от най-важните мрежи за мисията на Петър и на Църквата. То не е мрежа, която отнема свободата! Напротив, освобождава от лошите води на изоставянето и безразличието, които давят много хора в морето на самотата и безразличието. Семействата знаят много добре какво е достойнството да се чувстваш син, а не роб или чужденец, или просто номер на документ за самоличност.

Исус започва своя живот сред човешките същества от семейството, за да ги убеди, че Бог не ги е забравил. Оттук Петър черпи сили за своето служение. Оттук Църквата, послушна на словото на Учителя, излиза на риболов в морето, убедена, че щом това се случва, тогава риболова ще бъде успешен. Нека ентусиазма на синодалните отци, вдъхновени от Светия Дух, да пробуди Църквата, за да изостави старите мрежи и да започне нов риболов, уповавайки се в словото на своя Господ. Нека се молим силно за това! Христос ни обеща и ни окуражава: щом лошите бащи не отказват парчето хляб на гладните деца, колко повече Небесния отец ще даде Дух Светии на ония, който – въпреки, че са несъвършени -  настоятелно го молят.

При поздравите на различни езици папа Франциск припомни, че на 7 октомври Църквата чества „Дева Мария на Броеницата“, на която повери семействата по целия свят и Синода за семейството. Папата призова верните да подражават на свети Йоан Апостол и като него „да приемат Мария в техния дом и да ѝ направят място във всекидневния живот“, за да може „нейната майчина грижа да бъде извор на мир и сила“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.