На 28 септември, в навечерието на Синода за семейството, в катедралата на руандската столица Кигали, архиепископа на града, монс. Тадеус Нтитиниуруя откри официално процеса за беатификатцията на съпрузите Сиприен и Дафрос Ругамба. Основатели през 1990 г. на Общността Емануел в страната, те са убити на 7 април 1994 г., заедно с шест от техните десет деца, по време на така наречения Геноцид в Руанда, в който за 100 дни са избити около 937 000 тутси и умерени хуту.
На церемонията присъстваха постулатора на процеса, Валдери Хилгеман и настоящите ръководители на Общността Емануел в Руанда, съпрузите Франсуа-Ксавиер Нгарамбе и Ивон-Соланж Нгарамбе.
Съпрузите Ругамба са пример за много семейни двойки в страната. Сключват граждански брак през 1965, но църковен брак сключват само през 1982, след завръщането към вярата на Сипрен, когато семейството е вече многобройно. От този ден, те се посвещават на различни пастирски и милосърдни дейности. Превръщат с в пример на любов за всички, а техния дом е място, където може да се долови вниманието и гостоприемството към всеки.
По време на визитата си във Франция през 1989, посещават Общността Емануел в Паре Льо Мониал и след като се завръщат в Африка, решават да основат филиал на Общността в техния дом. В момента на тяхната смърт броят е бил над 100, а днес е втората по брой Общност в света с повече от 1000 членове.
По време на размириците в страната, започнали с убийството на президента Жювенал Хабяримана, мнозина съветват съпрузите да напуснат дома си в Кигали, но те, въпреки че съзнават опасността, отказват да оставят дома си и продължат своята дейност сред децата и младежите, които стават все по-многобройни заради нарастващото насилие.
Вечерта на 7 април 1994, почти като предчувствие, вечерната молитва се превръща в нощно евхаристично обожаване: умират със сърце и разум обърнати към Бог, заедно с шест от техните биологични деца и много за които се бяха превърнали в осиновители.
Комисията натоварена с техния процес по беатификацията ще трябва да проучи техните героични добродетели и мъченичество. Тяхната биография, публикувана от Общността Емануел, разказва за „двама съпрузи, завладени от Бог и свидетели на една безумна надежда, които съзнателно избраха да работят за мира и помирението на руандския народ“.
All the contents on this site are copyrighted ©. |