Папа Франциск от Медисън Скеуър Гардън: Бог живее в нашите градове

Вероятно дъгата, появила се ненадейно в небето над Ню Йорк бе знак от Бог, докато в петък следобед папа Франциск поздравяваше от своя папамобил десетките хиляди хора, събрали се в Сентръл Парк, за да го видят. Събитието, бе прибавено в папската програма от организаторите в последния момент, когато стана ясно, че не достатъчно нюйоркчани ще имат възможността да видят Светия отец. След обиколката в известния нюйоркски парк, папата се качи черния Fiat 500L и се отправи към Медисън Скуеър Гардън, за да отслужи Света литургия на която присъстваха десетки хиляди верни, епископи, свещеници, богопосветени и архиепископът на Ню Йорк, кардинал Тимъти Долан. В своята проповед, произнесена на испански, папата призова католиците от Ню Йорк Сити да възвестяват Божията радост, като свидетели на "голямата светлина" на Исус Христос и да не забравят да се грижат за всички онези, които остават незабелязани в техния град. Предлагаме пълният текст на проповедта. Предлагаме пълният текст на проповедта.

******

Намираме се в Медисън Скуеър Гардън, символ на този град, мястото на важни спортни, художествени и музикални събития, което събира хора не само от този град, но и от целия свят. На това място, което представлява едновременно разнообразието и общите интереси на толкова много и различни хора, чухме думите: "Народът, който вървеше в мрака, видя голяма светлина" (Ис 9: 2). Народът, който вървеше сред своите дейности и ежедневни задължения; народът, който вървеше на фона на успехите и неуспехите, страхове и очакванията; този народ видя светлина. Народът, който вървеше със своите радости и надежди, разочарования и горчивини, този народ видя една голяма светлина.

Във всяка епоха, Божият народ е призован да съзерцава тази светлина. “Светлина, която иска да озари народите”, като радостно възкликна възрастният Симеон. Светлината, която иска да огрее всяко кътче на този град, нашите съграждани и всяка част от живота ни.

„Народът, който вървеше в мрака, видя голяма светлина". Едно специално качество на вярващия народ, е способността му да вижда и да съзерцава, дори в "моменти на мрак", светлината, която донесе Христос. Божият народ има способността да види, да разпознае и съзерцава Неговото живо присъствие сред своя живот, сред своя град. Заедно с пророк Исая, можем да кажем: народът, който върви, дишат и живее сред градския смог, видя голяма светлина, поеха глътка свеж въздух.

Да живееш в един град не винаги е лесно. Мултикултурният контекст представя много сложни предизвикателства. В същото време големите градове напомнят на скрити съкровища в нашия свят: с многообразието на своите култури, традиции и исторически опит; с разнообразието на своите езици, облекло и кухня. Големите градове обединяват всички различни начини, с които ние, човешките същества, изразяваме смисъла на живота, където и да сме.

Но големите градове също крият лицата на тези, които не се вписват, или са втора класа граждани. В големите градове, под грохота на трафика, под "бързите темпове на промяна", толкова много лица минават незабелязано, защото нямат "право" да бъдат там, нямат право да бъдат част от града. Те са чужденците, децата, които ходят без образование, лишените от медицинска застраховка, бездомните, забравените стари хора. Те стоят по ъглите на огромните ни булеварди, на нашите улици, в оглушителна анонимност. Те стават част от градския пейзаж, който все повече и повече се приема за даденост в нашите очи и най-вече в нашите сърца.

Знаейки, че Исус все още върви по нашите улици, че Той е част от живота на Своя народ, че Той е с нас в необятната история на спасението, ни изпълва с надежда. Надеждата, която ни освобождава от силите, тласкащи ни към изолация и липса на загриженост за живота на другите, за живота на нашия град.

Надеждата, която ни освобождава от празни "връзки", от абстрактни анализи или сензационни рутини. Надежда, която не се страхува да стане част, която действа като квас, където и да живеем и работим. Надеждата, която ни кара да видим, дори и сред най гъстия смог, присъствието на Бог, докато той продължава да ходи по улиците на нашия град. Защото Бог е в града.

Как изглежда тази светлина преминаваща през нашите улици? Как да срещнем Бог, който живее с нас, сред смога на нашите градове? Как да срещнем Исус, живеещ и работещ в ежедневието на нашите мултикултурни градове?

Пророк Исайя може да ни бъде водач в това „да се научим да гледаме“. Той говори за светлината, която е Исус. Сега, той ни представя Исус като "безценен Съветник, могъщ Бог, Отец на вечността, Принц на мира". По този начин ще ни въведе в живота на Сина, за да стане наш живот.

Безценен Съветник. Евангелията ни казват колко много хора идват при Исус, за да попитат: "Учителю, какво трябва да направим?" Първото нещо, което прави Исус в отговор, е да предложи, да насърчи, да мотивират. Той непрекъснато призовава учениците си да тръгнат, да излязат  и да срещнат другите, там където те наистина са, a не там, където смятаме, че трябва да бъдат. Излезте навън, отново и отново, излезте без страх, без колебание. Излезте и възвестявайте радостта, която е за всички хора.

Могъщият Бог. В Исус, сам Бог стана Емануел, Бог-с-нас, Бог, който върви заедно с нас, които стана част от живота ни, влезе в домовете ни, в кухните ни, както обичаше да казва света Тереза на Исус.

Вечният Отец. Никой и нищо не може да ни раздели от Неговата любов. Излезте и възвестявайте, излезте и покажете, че Бог е сред вас като милостив Отец, който сам излиза, сутрин и вечер, за да види дали синът му се завръща у дома и щом го види се завтича насреща му, за да го прегърне. Това е красиво. Една прегръдка, която иска да приеме, да пречисти и издигне достойнството на чедата си. Баща, чиято прегръдката, "благовестявa на бедните, изцелява съкрушените, проповядва освобождение на пленените и утеха за всички тъгуващи” (вж Ис 61, 1-2).

Принц на мира. Отидете при другите и споделете Благата вест, че Бог, нашият Отец, който върви до нас, освобождава от анонимността, от празнотата на живота и егоизма и ни води към училището на срещата. Той ни изважда от борбите на конкуренцията и от самовглъбеността и отваря пред нас пътя на мира. Този мир, който се ражда от приемането на другите, този мир, който изпълва сърцата ни, когато погледнем тези в нужда, както наши братя и сестри.

Бог живее в нашите градове. Църквата живее в нашите градове. Бог и Църквата, които живеят в нашите градове, желаят да бъдат като кваса в тестото. Искат да се смесят с всички, да  докоснат всички, да застанат до всички, възвестявайки  чудесата на безценния Съветник, могъщия Бог, вечния Отец, Принца на мира.

"Народът, който вървеше в мрака, видя голяма светлина“, и ние християните сме свидетели.

bp/ rv