2015-09-22 13:55:00

Папа Франицск: нашата революция е нежността и радостта


„Призовани сме да излезем от нашия дом. Поколение след поколение, ден след ден, сме призовани да подновим нашата вяра. Призовани сме да живеем революцията на нежността“. Това каза Папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства в малката базилика на светилището на Дева Мария на Милосърдието от Кобре, обявена от Папа Бенедикт XV за Покровителка на Куба. „Нашата революция преминава през нежността и радостта, която винаги се превръща в близост и състрадание и ни подтиква да се ангажираме, за да служим в живота на другите“. Папа Франциск се спря на откъса от евангелието според Лука, разказващо за Майката Божия, която след ангелската блага вест, „излиза набързо“ и отива при своята възрастна и бременна роднина Елизабета, за да ѝ помага. В историята, посочи Папата, „Мария посети и придружи драматичните бременности на много наши народи; защити борбата на всички, които страдаха, за да защитят правата на своите деца“. Предлагаме пълният текст на папската проповед.

*******

Скъпи братя и сестри,

Евангелието, което току що чухме, ни поставя пред динамиката,която Господ поражда всеки път, когато ни посещава: подтиква ни да излезем от нашия дом. Това са образи, които често сме призовани да съзерцаваме. Присъствието на Бог в нашия живот, не ни оставя никога спокойни, подтиква ни винаги към движение. Когато Бог ни посещава, винаги ни изважда от нашия дом. Посетени, за да посещаваме, срещнати, за да срещаме, обичани, за да обичаме.

Тук виждаме Мария, първата от Христовите ученици. Една млада жена, може би между 15 и 17 годишна възраст, която в едно малко палестинско селце е посетена от Господ, който ѝ възвестява, че ще стане майка на Спасителя. Нека не си помисляме, че всички ще ѝ се притекат на помощ или ще дойдат да ѝ прислужват: тя излиза от дома си и отива да служи. Отива да помага на своята роднина Елизабета. Радостта, която извира от съзнанието, че Бог е с нас, с нашия народ, пробужда сърцето, раздвижва краката ни, „изважда ни“, подтиква ни да споделяме получената радост като служение, като посвещаване във всички онези „неловки“ ситуации, които нашите съседи или близки живеят. Евангелието ни казва, че Мария „излезе набързо“, бавни, но постоянни крачки, които знаят, къде отиват; крачки, които не тичат, за „да стигнат“ твърде бързо или забавени крачки, сякаш „за да не стигнат“ никога. Мария, която не е нито превъзбудена, нито спяща, „отива набързо“, за да придружи своята възрастна бременна роднина. Мария, първата от Христовите ученици, която е посетена, излиза, за да посети. От този първи ден, това винаги бе нейната особена характеристика. Тя е жена, която посети много мъже и жени, деца и възрастни, младежи. Съумя да посети и придружи много народи в техните драматични бременности;  подкрепи борбата на всички страдащи при защитата правата на техните деца. И сега, Тя не престава да ни носи Словото на живота, своя Син, нашия Господ.

Също тези земи, бяха посетени от нейното майчино присъствие. Куба се роди и израсна в топлотата на набожността към Дева Мария на Милосърдието. „Тя даде една собствена и специална форма на кубинската душа – написаха епископите на тази земя – предизвиквайки в сърцето на кубинците най-добрите идеали на любов към Бог, семейството и Родината“.

Потвърдиха го и вашите сънародници преди сто години, когато поискаха от Папа Бенедикт XV да обяви Дева Мария на Милосърдието за Покровителка на Куба, като написаха: „Нито нещастията, нито лишенията ще успеят да „угасят“ вярата и любовта, които нашия католически народ изповядва към тази Девица, дори, в най-големите превратности на живота, когато смъртта бе по-близка или отчаянието зад ъгъла, Тя винаги се издигна като светлина, която разпръса всяка опасност, като утешаваща роса… така я обичаха нашите незабравими майки, така я благославят нашите съпруги“.

В това светилище, което съхранява паметта на светия и предан Божи народ, който върви в Куба, Мария е почитана като Майка на Милосърдието. Оттук, Тя пази нашите корени, нашата идентичност, за да не се изгубим по пътищата на отчаянието. Душата на кубинския народ, както чухме преди малко, е изкована сред страдания и лишения, които не са успели да угасят вярата; онази вяра, която се съхрани жива благодарение на многобройните баби, които направиха възможно, в домашното ежедневие, живото присъствие на Бог; присъствието на Отца, който освобождава, укрепва, изцелява, дава смелост и е сигурно убежище и знак на ново възкресение. Баби, майки и много други, които с нежността и обичта бяха знаци на посещение, на смелост и вяра за техните внуци, в техните семейства. Те държаха отворена една цепнатина, малка като синапено зрънце, през която Светия Дух продължи да придружава туптящото сърце на този народ.

„Всеки път, когато поглеждаме към Мария, ние вярваме отново в революционната сила на нежността и обичта“ (Evangelii Gaudium, 288).

Поколение след поколение, ден след ден, сме призвани да подновяваме нашата вяра. Призовани сме да живеем революцията на нежността както Мария, Майката на Милосърдието. Призовани сме „да излезем от нашия дом“, да държим очите и сърцето си отворени за другите. Нашата революция преминава през нежността, през радостта, която се превръща винаги в близост и състрадание и ни насърчава да се ангажираме, да служим в живота на другите. Нашата вяра ни подтиква да излезем от нашия дом и да вървим към другите, за да споделим радостите и болките, надеждите и отчаянието. Нашата вяра ни води извън нашия дом, за да посетим болния, затворника, онзи който плаче и който се смее със смеещия, и се радва с радостите на ближните. Както Мария, искаме да бъдем една Църква, която служи, която излиза от своя дом, от своите храмове, от своите сакрестии, за да придружава живота, подкрепя надеждата, да бъде знак на единство. Както Мария, Майка на Милосърдието, искаме да бъдем Църква, която излиза от своя дом, за да изгражда мостове, събаря стени, сее помирение.

Както Мария, искаме да бъдем Църква, която да може да придружава всички „неловки“ ситуации на нашия народ, ангажирана в живота, в културата, в обществото, без да се крие, а да върви с нашите братя.

Това е нашия най-безценно "медно находище“, това е нашето най-голямо богатство и най-добро наследство, което можем да оставим: както Мария, нека се научим да излизаме от нашия дом по пътищата на посещението. Нека се научим да се молим с Мария, защото нейната молитва е изпълнена със спомен и благодарност; тя е хвалебствения химн на Божия народ, който върви в историята. Тя и живия спомен, че Бог е сред нас; вечния спомен, че Бог погледна смирението на своя народ, все под закрила своя слуга, говорѝ на нашите отци и на поколението им до века.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.