Папа Франциск призова младите кубинци да поддържат жива надеждата

На 20 септември, в края на втория ден от посещението му в кубинската столица, Папа Франциск се срещна младежите. Няколко хиляди студенти дойдоха на срещата с Папата, която се състоя в културния център „Отец Феликс Варела“ в Хавана. Центърът, създаден през 2011 г. от местният архидиоцез с подкрепата на Папския съвет за култура, е едно от малкото съоръжения, формиращ миряните в социалното учение на Църквата. Папата призова младите кубинци да следват пътя на надеждата, изграден върху солидарността и срещата с другия. Той остави настрана подготвената си реч и продължи, говорейки от сърце, като насърчи младежите да запазят живи мечтите си и да се съсредоточат над това, което обединява, а не, което ги разделя.

Папата говори също за проблема с безработицата сред младите хора и необходимостта те да създадат култура на срещата с другия, като призова младежите да пазят сърцата и разума си отворени и да не се затварят в себе си. Също, да приемат тези, които мислят различно и да не превръщат религията в затворена клика, за да не загубят най-добрата част от нея, способността да славослови Бог и да вярва в Него.

Светият Отец призова младежите да работят заедно за общото благо и така да градят приятелство в обществото, защото враждата и антагонизмът разрушават общото благо, семейството, страната и целия свят. Най-голямата вражда, посочи Папата е войната. Разделението носи смърт, както в душата така и в общество. “И това е, което искам от вас днес, изтъкна той, да бъдете в състояние да създаде приятелство в обществото”.

Младите хора - каза Папа Франциск - са надеждата на един народ. Надеждите не е оптимизъм. Оптимизмът е настроение, което се променя. Надеждата е нещо различно. Тя знае как да страда в името на една цел, тя е плодотворна и дава живот. Папата насърчи младежите да бъдат готови на саможертва в името на бъдещето, за да не останат безплодни, за да могат да дадат живот, да създадат приятелство в обществото, да изградят родината си и да покажат истинските възможности на човека.

Папата посочи, че тези, които унищожават надежда не ги е грижа, че младежите нямат работа и бъдеще. В империята на бога-пари, подчерта той, младежите и възрастните хора са отхвърлени, а хиляди неродени са убити. Тази култура на изхвърлянето, продължи Папата, ограбва и унищожава надеждата. Но надеждата знаеща да страда е плодотворна.

Светият Отец призова младежите да запазят надеждата си и да не се предават на пораженство. Пътят на надеждата не е лек - каза той - и човек не бива да го върви сам. Има една африканска поговорка, посочи Папата, която гласи: "Ако искате да вървите бързо, тръгнете сами, но ако искате да стигнете далеч, тръгнете заедно”. Накрая, Светият Отец говори за културния сблъсък като прикани младите хора да вървят заедно, обединени, дори когато са различни.

Предлагаме ви синтез на подготвеното, но непрочетено слово на Папата

В предварително подготвения си текст Папа Франциск подчертава историческата значимост на културния център Отец Феликс Варела за Куба. След това той говори за ключовото значение на надежда, както за кубинските младежи така и за младите хора по целия свят. Надеждата се корени в дълбините на личността, и затова е независима от конкретните обстоятелства на времето и мястото. Не се възпира от трудностите от миналото, нито лъжливите обещания за щастие, идващи от бързи и егоистични удоволствия. Напротив, посочва Светият Отец, надеждата изисква смелост да превъзмогнем личното удобство, за да видим нуждите на другите, на обществото и да се отворим за идеалите, които водят до по-достоен и красив живот. Трябва да се запитаме: "Какво движи живота ни? Какви са стремежите ни? Готови ли сме да постигнем по-големи неща? "

Понякога хората се страхуват от трудностите. Но нашата цел трябва да бъде все по-голяма. Изкушенията от илюзиите, които парализират ума и волята и водят към отказване и песимизъм, към изкуствени райски места или към затъване в собствения егоизъм, са "нормални". За преодоляване на тези трудности и да запазим жива надеждата, Папа Франциск, даде три препоръки:

-           Надеждата e път, подготвен от паметта и проницателността. Не "кой да е път", но път, насочен към една цел, едно конкретно предназначение. Богато не само на бъдеще, но и на минало и настояще. Хората и народите, които нямат памет губят своята идентичност и унищожават бъдещето си. Ние трябва да помним, кои сме и в какво се състои нашето духовно и морално наследство. Идеологическите тълкувания са безполезни, познаването на нашето наследство трябва да се основава на солидни етични критерии, които помагат да се различи доброто и справедливото.

-           Надеждата e път, поет съвместно с другите. Пътят на надеждата призовава за култура на срещата и диалога, която може да преодолее конфликтите и безплодните конфронтации. По думите на Хосе Марти: "С всички и за доброто на всички."

-           Надеждата e път на солидарността, основан на културата на солидарността, която не се ограничава до обикновена толерантност или подозрително отношение, но води до сътрудничество и конкретно и ефективно служение. Без солидарност, нито една страна няма бъдеще.

В заключение Светият отец посочва, че ежедневният път на надежда се основава на истината и на по-широката надежда от вярата в Христос. Той е нашият спътник и приятел, който ни придружава. Редом с Него, ние се учим да различаваме кое е истинско, да срещаме и да служим на другите, и да вървим по пътя на солидарността.

bp/ rv