2015-09-21 16:35:00

Папа Франциск от Олгин: милосърдието на Исус преобразява света


Любовта на Исус ни предшества, Неговия поглед изпреварва нашите нужди. Исус гледа отвъд привидностите, отвъд греха, провала или недостойнството. Гледа отвъд социалната категория, към която принадлежим. Този поглед променя изцяло и дълбоко живота, така както направи с Апостол и Евангелист Матей, който от митар стана слуга на другите. Това каза папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства на площада на Революцията в Олгин, в началото на третия ден от своята апостолическа визита в Куба, на която присъства и президентът на страната, Раул Кастро, родом от провинцията на Олгин. Папата призова вярващите да „позволят на Исус да спре погледа си над тях; да позволят на този поглед да премине по нашите пътища, за да ни възвърне радостта“. Светият Отец насърчи да се преодолеят предразсъдъците и съпротивата срещу промяната на другите и нас самите. Предлагаме пълният текст на папската проповед.

Скъпи братя и сестри,

Честваме празника на Апостола и Евангелист Матей. Честваме историята на едно обръщане. Самият той, в Евангелието си, ни разказва за срещата, която бележи неговия живот, въвежда ни в една „игра на погледи“, която е способна да преобрази историята.

Един ден, като всеки друг, докато седеше на митницата и събираше данъците, край него мина Исус и го видя, приближи се и му каза: „Следвай ме“. Той стана и го последва.

Исус го погледна. Каква сила от любов притежаваше погледа на Исус, за да раздвижи Матей! Каква сила е трябвало да притежават тези очи, за да го накарат да стане! Знаем, че Матей бе митар, т.е. събираше данъци от евреите, за да ги даде на римляните. По онова време, митарите не са били виждани с добро око, освен това, са били смятани за грешници, затова, са били изолирани и презирани от другите. С тях не е можело нито да се яде заедно, нито да се говори или моли. За народа те са били предатели, които са взимали от хората, за да дадат на другите. Митарите са принадлежали към тази социална категория.

Въпреки това, Исус се спира, не го отминава бързешком, поглежда го, без да бърза и със спокойствие. Поглежда го с милосърдни очи; поглежда го, както никой друг досега. Този поглед отвори сърцето, освободи го, изцели го, дари му надежда, един нов живот, както направи със Закхей, Бартимей, Мария Магдалена, Петър и с всеки един от нас. Дори ние да не смеем да повдигнем погледа си към Господ, Той пръв ни поглежда.

Това е нашата лична история: както много други, така и всеки един от нас може да каже: аз също са грешник, върху когото Исус спира погледа си. Приканвам ви, у дома или в църквата, да застанете за момент в тишина, за да си припомните с благодарност и радост онзи момент, онова обстоятелство, в което милосърдния поглед на Бог се е спрял върху вашия живот.

Неговата любов ни предшества, Неговият поглед изпреварва нашите нужди. Той гледа отвъд привидностите, отвъд греха, провала или недостойнството. Гледа отвъд социалната категория, към която принадлежим. Той, преминавайки отвъд, вижда онова достойнство на син, понякога омърсено от греха, но винаги присъстващо дълбоко в нашата душа. Той дойде, именно за да търси всички онези, които се чувстват недостойни за Бог, недостойни за другите. Нека да позволим на Исус да ни погледне, нека позволим на погледа Му да премине през нашите пътища, нека позволим на погледа Му да ни възвърне радостта и надеждата.

След като го погледна с милосърдие, Господ каза на Матей: „Следвай ме“. Той стана и Го последва. След погледа, последва думата на Исус. След любовта - мисията. Матей, не е вече същият; вътрешно е променен. Срещата с Исус, с Неговата милосърдна любов, го преобрази. Остави зад гърба си митарството, парите и изключването. Преди, чакаше седнал, за да събира данъците, за да взима от другите; сега, с Исус трябва да стане, за да даде, за да предложи, за да се дари на другите. Исус го погледна и Матей откри радостта от служението. За Матей и всички онези, доловили погледа на Исус, съгражданите не са онези, от които може да се възползваш, които да използваш, с които да злоупотребиш. Погледът на Исус поражда една мисионерска дейност, едно служение и посвещение. Неговата любов изцелява нашето късогледство и ни стимулира да гледаме отвъд нещата, да не се спираме само на външното или политически коректното.

Исус върви напред, предшества ни, отваря пътя и ни призовава да Го следваме. Призовава ни вървим бавно, преодолявайки нашите предразсъдъци, съпротивата срещу промяната на другите и нас самите. Предизвиква ни ден след ден с въпроса: вярваш ли? Вярваш ли, че един митар може  да се превърне в слуга? Мислиш ли, че е възможно един предател да стане приятел? Мислиш ли, че е възможно синът на един дърводелец да е Синът Божий? Неговият поглед преобразява нашия поглед, Неговото сърце преобразява нашето сърце. Бог е Отец, който желае спасението на всички свои чеда.

Нека позволим на Господ да ни гледа в молитвата, в Евхаристията, в Изповедта, у нашите братя, преди всичко онези, които се чувстват изоставени, най-самотните. Нека се научим да гледаме, както Той ни гледа. Нека да споделим нежността и милосърдието Му с болните, затворниците, възрастните и семействата в трудност. Още веднъж сме призовани да се поучим от Исус, който вижда винаги онова, което е най-истинско във всеки човек, което е именно образът на Отца.

Знам с какви усилия и жертви, Църквата в Куба работи, за да занесе на всички, дори и в най-далечните места, словото и присъствието на Христос. Специално внимание заслужават така наречените „къщи на мисията“, които, имайки предвид недостига на църкви и свещеници, позволяват на много хора да имат място за молитва, за слушане на Словото Божие, катехизис и общностен живот. Те са малки знаци на Божието присъствие в нашите квартали и всекидневна помощ, за да се съживят думите на Апостол Павел: „моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф 4 ,1-3).

Искам сега, да отправя поглед към Дева Мария, Нашата Господарка на Милосърдието от Кобре, която Куба прие сред своите обятия, отваряйки ѝ завинаги вратите си, и я моля да спре, над всяко едно чедо на тази благородна нация, своя майчин поглед, и нека тези нейни милосърдни очи, да бъдат винаги внимателни към всеки един от вас, към вашите домове, семейства и хората, които имат впечатлението, че за тях няма място. Нека Тя да ни пази всички, както опази Исус в своята любов.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.