2015-09-20 16:40:00

Папа Франциск: служението е грижа за страдащите, беззащитните и слабите


Огромно множество вярващи и граждани на Куба, взе участие на литургията, предстоятелствана от Папа Франциск на известния площад на Революцията. На богослужението присъства и кубинския президент Фидел Кастро и президента на Аржентина Кристина Киршнер. Литургията започна с химна посветен на надеждата, идваща от вярата. Обликът на известният площад е променен: до огромният стенен портрет на Че Гевара, са поставени тези на Папа Франциск и Майка Тереза от Калкута. В проповедта си Папа Франциск се спря на логиката на любов на Исус, която е противоположна на нашата логика на величие и власт. В неделният евангелски откъс, Исус възхвалява малките и онези, които служат на ближните. Празничната атмосфера на литургията бе придружена от радостните песнопения, характерни за кубинската духовност. Със Светия Отец съслужи кардинала-архиепископ на Хаван, Хайме Ортега и Аламино. Предлагаме пълният текст на проповедта на Папа Франциск.

*****

Скъпи братя и сестри,

Евангелието ни представя Исус, който задава на учениците си един, привидно недискретен въпрос: „за какво разсъждавахте из пътя помежду си?“ (Мк 9, 33). Въпрос, който и днес Той може да ни зададе: „За какво говорите всеки ден? Какви са вашите стремежи? „Те – посочва евангелието –мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям“ (Мк 9, 34). Учениците се срамуват да кажат на Исус за какво са си говорели. Във вчерашните ученици, така както и днес в нас, може да се срещне същия въпрос: „Кой е най-важен?“.

Исус не настоява с въпроса си, не ги задължава да Му кажат, за какво са си говорели по пътя; въпреки това, този въпрос остава, не само в разума, а в сърцето на учениците.

„Кой е най-важен?“. Въпрос, който ще ни придружава през целия живот и на който сме призовани да отговорим в различните етапи от живота. Не може да избягаме от този въпрос, защото е отпечатан в сърцето. Неведнъж, при семейни срещи, съм чувал да се питат децата: „Кого обичаш повече, мама или татко?“. Това е сякаш да питаш: „Кой е по-важен за вас?“. Дали наистина този въпрос е само обикновена игра за децата? Човешката история е белязана от начина по който се отговаря на този въпрос.

Исус, не се страхува от въпросите на хората; не се страхува от човечеството, нито от различните въпроси, които задава. Напротив, Той познава „дебрите“ на човешкото сърце и, като добър педагог е винаги готов да ни придружава. Предан на своя стил, прави свои нашите въпроси и стремежи, предавайки им един нов хоризонт. Предан на своя стил, Той успява да даде отговор, способен да предостави едно ново предизвикателство, измествайки „очакваните отговори“ или онова, което привидно беше вече установено. Предан на стила си, Исус прилага винаги логиката на любовта. Една логика, способна да бъде живяна от всички, защото е за всички.

Далеч от всяка елитарност , хоризонта на Исус не е за малцина привилегировани, способни да достигнат до „желаното познание“ или до различни нива на духовност. Хоризонтът на Исус е винаги едно предложение за всекидневния живот, дори тук, на „нашия“ остров; предложение, което винаги предава на ежедневието аромата на вечността.

Кой е най-важният? Исус дава много обикновен отговор: „който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга“ (Мк. 9, 35). Който иска да бъде голям, трябва да служи на другите, а не да си служи с другите!“.

Тук се намира големят парадокс на Исус. Учениците дискутираха кой трябва да заеме най-важното място, кой ще бъде привилегированият, кой ще бъде поставен над общия закон, над общото правило, за да изпъкне, с желанието за превъзходство над другите. Кой ще се изкачи най-бързо, за да заеме позициите, които биха дали определени предимства.

Исус, нарушава тяхната логика, като им казва просто, че истинския живот се живее в конкретния ангажимент към ближния.

Призива за служението, е особеност, на която трябва да обърнем внимание. Да служиш, означава, в голяма част, да се грижиш за слабите. Да се грижиш за слабите и уязвимите в нашите семейства, нашето общество и народ. Те са страдащият, беззащитен и скърбящ лик, който Исус ни предлага да гледаме и призовава да обичаме конкретно. Любов, която се конкретизира в действия и решения. Любов, която се изразява в различни задължения, които, като граждани, сме призовани да изпълняваме. Хората в плът и кръв, с техния живот, с тяхната история и преди всичко с техните слабости, са тези, които сме призовани от Исус да защитаваме, да се грижим и да служим. Да си гражданин, предполага да служиш на достойнството на братята, да се бориш за достойнството на братята, да живееш за достойнството на братята. Затова, християнинът винаги е призован, пред конкретния поглед на слабите, да остави настрана своите нужди, очаквания и стремежи за всемогъщество.

Съществува едно „служение“, което е изгода: трябва да се пазим от него, от изкушението на „служението“, което „си служи“. Съществува една форма на упражняване на служението, чийто интерес е да облагодетелства „моите“ в името на „нашите“. Това служение оставя винаги настрана „твоите“, пораждайки динамиката на изключването.

Всички сме призовани от християнското призвание към служението, което „служи“ и да си помагаме взаимно да не изпадаме в изкушението на „служението, което си служи“. Всички сме призован и насърчавани от Исус да се грижим едни за други от любов. Но без да гледаме какво прави или не прави нашия ближен. Исус ни казва: „който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга“. Не ни казва: „Ако твоя ближен иска да бъде пръв, нека служи“. Трябва да се пазим от осъдителния поглед и да се насърчаваме да вярваме в погледа, който преобразява, към който ни призовава Исус.

Грижата към другите, подтикната от любовта не означава сервилност, а напротив, поставя в центъра на въпроса, нашия брат: служението, винаги гледа лицето на брата, докосва неговата плът, чувства неговата близост, дори в някой случаи „страдайки с него“, и се стреми към неговото насърчение. Поради тази причина, служението никога не е идеологическо, защото не служи на идеи, а на хора.

Светият и верен Божи народ, който живее в Куба е народ, обичащ празника, приятелството и хубавите неща. Той е народ, който върви, пее и възхвалява. Народ, който както всеки народ, носи рани, но знае да бъде с отворени ръце, да върви с надежда, защото неговото призвание е величието. Днес ви призовавам да се грижите за това призвание, да се грижите за тези дарове, които Бог ви дари, но преди всичко искам да ви приканя да се грижите и да служите на слабостта на вашите братя. Не ги пренебрегвайте заради планове, които могат да изглеждат съблазнителни, но които не се интересуват от лика на човека до теб. Ние познаваме, свидетели сме на „несравнимата сила“ на възкресението, „която поражда навсякъде семенца от този нов свят“. (. Evangelii gaudium, 276.278).

Нека не забравяме за днешната Блага Вест: величието на един народ, на една нация; величието на един човек се базира върху това как служи на слабостите на своите братя. В това откриваме един от плодовете на истинското човечество. „Който не живее, за да служи, не служи да живее“.

На молитвата Ангел Господен Папата отново се позова на евангелието и на трудността, която срещат учениците в разбирането на това, за което казва Исус, че трябва да страда до Кръста. „Съществува опасността и ние да се опитаме да избягаме от нашите кръстове“, каза Папата. Ето защо, призова Папата, „трябва да се обърнем към нашата Майка, за да бъдем близо до всеки наш страдащ, гол, болен и в затвора брат. Така ще можем да разберем какво е „най-важното“ и какво означава да бъдем заедно с Господ и да участваме в Неговата слава.

Папа Франциск припомни и Колумбия, преминаваща през важен момент по пътя към окончателното помирение и мир, чрез институционалното зачитане на националните и международни права, необходимо за гарантирането на един дълготраен мира.

Накрая Папата прегръща символично всички, загубили надеждата, страдащите заради липсата на справедливост, изоставените и самотните възрастни и младежи, болните и семействата в трудност.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.