Папа Франциск в Куба, за да прегърне кубинския народ

Остров Куба, първата дестинация от предстоящата апостолическа визита на Папата, преживя трудни периоди през последните десетилетия, но сега, благодарение на сближаването със САЩ, много желано и от местната Църква, ще се отворят нови перспективи за народа, a в това число и за вярващите. За значението на визитата на Папа Франциск до карибския остров, проф. Гузмáн Карикири, секретар на Папската комисия за Латинска Америка, говори пред Радио Ватикана:

„В този период на възобновяване на отношенията между Куба и САЩ, някои искаха да насочат вниманието към политическото измерение на това пътуване, имайки предвид, че Папата ще говори пред Конгреса на САЩ и пред Генералната асамблея на Организацията на обединените нации“, посочва професор Карикири. Но това, което Папата ще зaнeсe в Куба и САЩ „не е преднамерена политика, а пастирско и мисионерско намерение: това е много важно и ние трябва да го повтаряме отново и отново. Папата отива в Куба, за да прегърне с любовта Христова целия кубински народ, да утвърди вярата у кубинските католици, да благодари на Църквата в Куба за нейната преданости да я насърчи да продължи ценното си служение към цялата нация, във всички сфери и във всички измерения на живота в страната“.

Църквата в Куба премина моменти на голямо затруднение през последните десетилетия и сега е изправена пред нови перспективи и по-явното и присъствие в обществото. Трябва да кажем, на първо място - посочва секретарят на Папската комисия за Латинска Америка, - че Куба, за разлика от съветските режими в Източна Европа, никога не прекъсна дипломатическите си отношения със Светия престол, в действителност, те се подобриха през последните години, както се подобриха и отношенията на диалог между Кубинските власти и тези на Църквата. Това е важно, но, още по-важно е да се подчертае обновената жизненост на Църквата в Куба. Поклонничеството на Дева Мария на Милосърдието от Кобре от 2010 г. до края на 2011 г. беше ясен знак за това, приветствана във всеки дом, на работните места, в живота на кубинците с удивление, набожност и ентусиазъм. Беше като начало на възраждането на присъствието на Църквата в живата тъкан на кубинския народ. Днес, Църквата в Куба, е прекрасен знак за надежда. Църквата не иска привилегии за себе си, а по-голямото си присъствие в областите на образованието, социалните комуникации, социалните служби, благотворителността и във всички сфери на обществения живот на страната, което ще бъде знак за увеличаването на свободата за всеки.

Кубинският народ преживява период на големи промени, но също така и на голяма надежда. Спомням си, подчертава проф. Гузмáн Карикири, тези пророческите думи на св. Йоан-Павел II, когато той каза: "Куба ще се отвори към света и светът ще се отвори за Куба". Днес изглежда се реализира тази надежда по уникален начин. "Църквата винаги изгражда мостове – като казва Папа Франциск, - а не стени". Преодоляването на 50 години на конфликт между САЩ и Куба е голямо благо. Много важно за смекчаване на отношенията е свалянето на ембаргото, от което все още страда кубинския народ и съм убеден, че Светият Отец Франциск ще апелира за това, както направиха неговите предшественици. Предстоят още стъпки, които трябва да се направят, надеждата е, че от една страна, падането на стените помага за подобряване на икономическото състояние на един обедняла народ като кубинския, а друга, благоприятства развитието на по-плуралистично общество и отпускане на натиска на режима.

След Куба, Папа Франциск ще пътува до Съединените щати. Със сближаването между тези две страни ще се промени и пейзажа на американския континент. Днес се представя историческа възможност за САЩ да преразгледа сериозно своите задължения към Латинска Америка и за съживяване на политиката на сътрудничество и зачитането на латиноамериканските страните, подчертава секретарят на Папската комисия. Друга пророческа интуиция на Папа Йоан Павел II също може да се сбъдне: тази от апостолическото насърчение "Ecclesia in America ": Църквата като знак за общение между църквите на целия континент и солидарност между народите. От друга страна, фактът, че латиноамериканците са такъв важен компонент в обществото, в популацията на Северна Америка, помага в този процес. Не бива да забравяме, че само след няколко години латиноамериканците ще съставляват половината от католиците в Съединените щати. Възстановяването на отношенията между Съединените щати и страните от Латинска Америка, следвано със зачитане и с истинска солидарност, посочва в заключение проф. Карикири, е надежда, на която със сигурност и предстои дълъг и сложен път.

bp/ rv