Папа Франциск: семейството като защита срещу съвременните колонизации

„Съществуват много стереотипи, понякога обидни, за жената,представяне като изкусителка и вдъхновяваща към злото. Въпреки това, има място за едно богословие за жената, което да е на висота на тази благословия на Бог за нея и нейното поколение“. Това посочи Папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция на площад Свети Петър, която посвети на „новия съюзи между мъжа и жената, който не само е необходим, но и стратегически за освобождаването на народите от колонизацията на парите“. С тази катехистична беседа, Папата завърши цикъла от беседи, започнат на 14 декември 2014, посветен на семейството, което ще бъде главното действащо лице на предстоящите срещи на Папата във Филаделфия, след броени дни, за Световната среща на семействата и Синода на епископите за семейството през октомври.

„Настоящият преход на цивилизацията, изглежда сякаш е белязан от дългосрочните ефекти на едно общество ръководено от икономическата технокрация. Подчинението на етиката на логиката на печалбата, разполага с огромни средства и голяма медийна подкрепа. В този сценарий, един нов съюз между мъжа и жената е не само необходим, а е стратегически за освобождението на народите от колонизацията на парите. Този съюз трябва отново да насочва политиката, икономиката и социалното съжителство! Този съюз решава за обитаемостта на земята, предаването на чувството на живот, връзките на паметта и надеждата“

Съпружеско-семейната общност на мъжа и жената е генеративната граматика на този съюз, можем дори да кажем „златният възел“. Вярата я извлича от мъдростта на Творението на Бог, който повери на семейството не самоцелната интимност, а по-скоро вълнуващия проект да направи „по-домашен света". Именно семейството е в началото, на базата на тази световна култура, която ни спасява: от многобройните атаки, от разрушенията, от многобройните колонизации, като тази на парите или на онези идеологии, които заплашват целия свят. Семейството е основата, за да се защитим.

Библейското слово за Творението бе нашето основно вдъхновение  за кратките размишления всяка сряда за семейството. От това Слово можем и трябва отново да извличаме дълбоко вдъхновение. Работата, която ни очаква е огромна, но също и вълнуваща. Божието Творение не е просто една обикновена философска предпоставка: то е универсалния хоризонт на живота и вярата! Не съществува различен божествен промисъл от този на Творението и неговото спасение. Заради спасението на тварите – на всяка твар – Бог стана човек: „за нас човеците и за наше спасение“, казва Веруюто. А Възкръсналия Исус е „първороден из между всяка твар“ (Кол. 1, 15).

Сътвореният свят е поверен на мъжа и жената: това, което се случва между тях, оставя белег на всичко. Тяхното отхвърляне на Божията благословия, се превръща неизбежно в безумна мания за величие, която води до провал във всяко нещо. Това е, което ние наричаме „първороден грях“. Всички се раждаме в света, унаследявайки тази болест.

Въпреки това, не сме прокълнати, не сме изоставени на самите себе си. Древният разказ за първата любов на Бог за мъжа и жената, са страници написани с огън! „Ще сложа вражда между теб и жената, между твоя потомък и нейния“ (Бит. 3,15). Това са думите, които Бог отправя към змията. Чрез тези думи, Бог бележи жената с една защитна бариера срещу злото, към която може да прибегне – ако иска – всяко поколение. Означава, че жената носи в себе си един таен и специален благослов, за закрилата на нейната твар от Злото! Като Жената от Откровението на Свети Йоан Апостол, която скрива своя син от Змея. И Бог я закриля (Откр. 12, 6).

Помислете си за дълбочината, която се отваря тук! Съществуват много стереотипи, понякога дори обидни, за жената, като изкусителка, която вдъхновява зло. Въпреки това, има място за едно богословие за жената, което да е на висота на тази благословия на Бог за нея и нейното поколение!

Никога не липсва за мъжа и жената тайнствената закрила на Бог. Нека никога да не забравяме това! Символичният език на Библията ни казва, че преди да ги отдалечи от райската градина, Бог направи на мъжа и жената дрехи от кожа и ги облече (Бит 3,21). Този жест на нежност означава, че дори и в болезнените последствия от нашия грях, Бог не иска да бъдем голи и изоставени на нашата греховна съдба. Тази божествена нежност, тази грижа за нас, я виждаме въплътена в Исус от Назерет, Син Божий, роден от жена (Гал 4,4). Свети Павел ни казва още: „докато бяхме още грешници, Христос умря за нас“ (Рим 5,8). Христос, роден от жена, е милувката на Бог върху нашите рани, грешки и грехове. Бог ни обича такива каквито сме и иска да ни води напред в този промисъл, а жената е тази, която е най-силна и води напред този промисъл на Бог.

Обещанието, дадено от Бог на мъжа и жената в началото на историята, включва всички човешки същества до края на историята. Ако имаме достатъчно вяра, семействата от народи по земята ще се разпознаят в този благослов: всеки един, който се развълнува от тази визия, всеки народ, нация и религия, които тръгнат на път с нас. Той ще бъде наш брат и наша сестра, без да правя прозелитизъм , не… Нека да вървим заедно под този благослов, с тази цел на Бог да ни направи всички братя в живота, в свят, който напредва и се ражда именно от семейството, от съюза между мъжа и жената.

Нека Бог ви благослови, семейства от всяко кътче на земята! Нека Бог благослови всички вас!

svt/ rv