2015-09-08 10:28:00

Школа за български неравноделни ритми в Италия


Музикант, педагог, чийто ученици са успяващи лауреати в многобройни международни музикални конкурси, но преди всичко композитор – това е днешният гост в нашето студио : Йорданка Минева.

Само няколко думи, за да очертаем един образ, зад които се крие един огромен труд и години на самодоказване в България, но преди всичко тук в Рим. Йорданка Минева е музикантът преминал през всички стълбици на музикалното образование в България от музикалното училище в родния й град Плевен, през музикалната академия в Пловдив, след това работа в Операта в нейния град и преподавателска дейност.

В италианския ежедневник „Кориере дела сера” от 24 май 2013 г. беше публикувана новината за първата издадена детска музикална школа за пиано с 8 клавирни пиеси в неравноделни размери като текстовете в нея са на български и италиански език. Сега предстои издаването на втората част.

Паралелно с преподавателската дейност, Йорданка Минева се занимава с композиция. Написала невероятни творби, които са резултат от едно задълбочено проучване на българската народна музика и различни стилове на съвременната поп музика. И точно тук е моментът да задам въпроса:

Кое Ви накара да напишете школа в неравномерен такт в Италия? Ритми, които са напълно непознати в западния свят?

Преди всичко фактът, че тук в Италия, тези неравноделни размери са много малко познати, да не кажем никак познати. Единствен аналог е сборникът „Микрокосмос ” на унгарския композитор Бела Барток. Но специално школа за изучаване на неравноделни размери в Италия - не съществува.

Не мога да скрия гордостта на г-жа Минева, от нейните италиански ученици, които от години печелят най-престижните награди в редица международни музикални конкурси. Това  са плодовете на нейния изключителен труд, пълен с постоянство и огромни усилия.

Как италианските деца възприемат Вашата музика?

Аз не мога да говоря за всички италиански деца. Мога да кажа за моите ученици - много добре! Трябва да кажа, че са им интересни, но имат малко трудност за изучаване и въприемане на тези размери, тъй като за тях те са напълно непознати. Някои от моите ученици изпълняваха тези мои пиеси в неравноделни размери на национални и международни  конкурси в Италия. Трябва да кажа, че бяха възприети много добре от децата.

А как възприема публиката тези ритми?

Мисля че, достатъчно добре. Освен че използвам тези ритми, когато пиша музика, аз използвам и типичното за българската народна музика. Нали, вплитам я в композициите си. Нещо ново е, но обикновено я приемат добре. Харесва се!

Какво означава днес чавек да е композитор?

Мисля че, както в миналото, така и днес да си композитор е една мисия. Даден ти е този дар и ти си длъжен да го развиваш и от своя страна да го разпространиш между хората. Но днес не е лесно да си композитор. Не е лесно да се живее и да се издържа човек като композитор.

Защо едно дете трябва да учи музика днес?

Още древните гърци са казали, че децата се възпитават чрез спорт и музика. Това никак не е случайно, тъй като музиката освен за обща култура, е  този предмет, който е свързан с всички останали. В музиката има математика, география, история, анатомия, психология, акустика и т.н. Освен това, да се изучава един музикален инструмент помага за развитието на трите основни усещания: слух, зрение и допир. В случая с пианото, което за мен е царят на музикалните инструменти, и още по сложно, защото се налага да се чете на два различни ключа,  на две петолиния, по два различни начина, което много помага за развитието на интелигентността на децата.

Как гледат Вашите италиански колеги на работата Ви? Имат ли какво да научат от вас?

Мисля, че всички имаме какво да научим едни от други. Както италианските колеги могат да научат нещо от българските педагози, така и ние, българските педагози можем да научим нещо от италианските колеги. Точно това е много хубаво да има културен обмен.

Сега предстои издаването на втората част на Вашата школа за неравноделни размери в Италия. Можете ли да ни разкажете нещо повече за това?

Школата се казва „Giochiamo con i ritmi irregolari” или на български “Да свирим в неравноделни размери” и е първата школа издадена в Италия с текстове и на италиански език. Това са 8 детски пиеси, всички в неравноделни размери. Сега ми предстои да издам втората част, която ще съдържа още 8 пиеси в неравноделни размери, но много по-сложни, както и цикъла ми в 3 части, който се казва „Български пейзажи”. Миналото лято, на 30 юни в софийското музикално училище организирахме концерт, на който децата изсвириха мои произведения от първата и  втората школа. Трябва да кажа, че се приеха много добре. Колежките казаха, че са ги учили с удоволствие, което мен много ме зарадва.

А каква е Вашата мечта?

Моята мечта от много години е да създам и организирам фестивал на българската култура в Рим, подобен на този, който се организира от няколко години в Лондон.

В такъв случай Ви пожелавам попътен вятър и много успехи във Вашата трудна, но благородна мисия!

Благодаря!

Венета Ненкова








All the contents on this site are copyrighted ©.