През септември Папата се моли за повече образование и заетост за младите хора

Възможности за младежите

 

За да могат възможностите за образование и заетост за младите хора да се увеличавaт. Така е формулирано общото молитвено намерение на Папата за месец септември.  В него Светият Отец се спира на страданието, спохождащо толкова много хора в нашия свят: бежанци, безработни, маргинализирани, резултат от “културата на изхвърлянето”, породена от една икономическа система, от чийто център човекът е изместен от идола на парите. Папа Франциск призовава всички нас да кажем “не” на тази система и, в същото време, да не позволяваме да ни бъде ограбена надеждата, помагаща ни да продължим напред, независимо от трудностите.

Това е вторият град в Италия, който посещавам, посочва Папа Франциск по време на Срещата с работниците от 22 септември 2013. Любопитното е, че и двата от тях, са на остров. В първия видях страданието на толкова много хора, тръгнали да търсят по-добро бъдеще, рискувайки живота си, достойнството си, поминъка си и здравето си: това е светът на бежанците. И видях, как този град отговори. Въпреки че е остров, жителите му не се изолираха и приеха бежанците като свои. Те ни дадоха пример за гостоприемство: страданието на едните и положителният отговор на другите. В този втори град в който съм сега, който също е на остров, отново намирам страдание. Страдание, което, както един от вас каза: "те отслабва и те ограбва от надежда." Това страдание, породено от липсата на работа, кара човек– моля да ме извините, изтъква Папата, ако прозвучи твърде силно, но е самата истината - да се почувства лишени от достойнство! Когато няма работа човек е лишен от достойнство! И това не е само проблем в Сардиния, въпреки че тук е особено сериозен! Това не е проблем само в Италия или в няколко европейски страни, това е резултат от глобален избор, от една икономическа система, която води до тази трагедия; икономическа система, в центъра на която е идолът, наречен "пари".

Бог не искаше идол да бъде в центъра на света, а човеците, мъжете и жените, които водят света напред със своя труд, припомня Папата. Сега, обаче, в центъра на тази система, лишена от етика, стои един идол и светът се превърна в идолопоклонник на този "бог-пари". Парите контролират! Парите определят закона! Те заповядват всички тези неща, които служат на този идол. И какво се случва? Всички се скупчват в центъра, за да защитя този идол, а в периферията са изхвърляни възрастните хора, защото за тях няма място в този свят! Някои наричат това явление "скрита евтаназия", няма загриженост, няма внимание .... "Не, те не ни интересуват, нека не се занимаваме с тях ...". Изтласкавани са и младежите, които не намират работа, както и тяхното достойнство. Давате ли си сметка, че в свят, където младите хора - две поколения млади хора - са жертва на безработицата, този същият свят няма бъдеще. Защо? Защото те, неговото бъдеще, са лишени от достойнство! Трудно е да запазиш достойнството си без работа. В това се състои вашето страдание тук.

Това е вашата молитвата, която извикахте: "работа", "работа", "работа". Това е необходима молитва, посочва Светият Отец. Работата означава достойнство, работата означава да осигуриш хляба на семейството си, работата означава да обичаш! И така "културата на изхвърлянето" бе насърчавана, за да се защити тази идолопоклонническа икономическа система, изхвърляйки в периферията възрастните хора и младежите. Не бива да се поколебаем да кажем "не" на тази "култура на изхвърлянето". Трябва да кажем "искаме справедлива система! Система, която дава възможност на всеки". Трябва да кажем: "Не искаме тази глобализирана икономическа система, която нанася толкова вреди!". Мъжете и жените трябва да бъдат в центъра, както поиска Бог, а не парите!

Бях подготвил да ви кажа няколко неща, но като ви срещнах други думи дойдоха в сърцето ми, изтъква Папа Францик. Ще предам на епископа този текст, все едно съм ви го казал; но сега предпочитам да ви говоря директно от сърцето си, очи в очи! Знам, че е лесно да се каже, не губете надежда. И въпреки това на всички вас, тези, които имат работа и тези, които нямат, казвам "не се оставяйте да бъдете ограбени от надеждата! Не позволявайте да бъдете лишени от надеждата!". Надеждата е като жарава под пепелта; нека си помогнем взаимно със солидарност, да духнем върху пепелта, за да се разпали отново пламъкът. Надеждата ни води напред. Това не е оптимизъм, това е нещо съвсем друго.Надеждата не принадлежи на един човек, всички ние създаваме надеждата! Ние трябва да подкрепим надеждата във всеки един, във всички вас тук и във всички нас, които сме далече. Надеждата е и ваша и наша. Тя принадлежи на всички! Ето защо ви казвам: "Не позволявайте да ви бъде ограбена надеждата". И нека бъдем хитри, защото Господ ни казва, че идолите са по-умни от нас. Господ иска от нас да имаме мъдростта на змията и невинността на гълъба. Нека придобием тази мъдрост и наричаме нещата с истинското им име. Сега в нашата икономическа система, в центъра на предложената ни глобализирана система на живота, стои един идол и това е неприемливо! Нека всички се борим заедно, казва в заключение Светият Отец, за да може мъжете и жените, семействата и всички ние да бъдем център - най-малкото на нашия собствен живот, за да може надеждата да продължи напред .... "Не позволявайте да ви бъде ограбена надеждата!"

Франциск, Среща с работниците, 22 септември 2013

Катехистите

За да могат катехистите да дадат свидетелство, като живеят по начин, съвместим с вярата, която преподават. За това се моли Папата в мисионерското намерение за септември. Да бъдеш катехист е призвание, а не просто работа или хоби, защото обхваща целия живот. Катехистът възпитавa във вярата и помага на другите да опознаят и възлюбят Бог. Най-убедителният начин на възпитане е чрез личния пример. Да бъдеш истински катехист трябва да обичаш Бог и неговия народ, любов идваща като дар от самия Христос.

Изразявам радостта си, че тази среща бе организирана по повод годината на вярата, посчва папа Франциск, в Обръщението си към участниците в поклонничеството на катехистите по повод Годината на вярата и на Международния катехистичен конгрес от 27 септември 2013. Катехизисът е един от стълбовете на възпитанието във вярата и ние със сигурност имаме нужда от добри катехисти! Благодаря ви за вашата служба на Църквата и в Църквата. Преподаването на вярата е нещо красиво, въпреки че понякога е трудно и изисква много работа и въпреки че резултатите не винаги са това, на което се надяваме! Вярата е вероятно е най-доброто наследство, което можем да предадем на другите! Да възпитаваме във вярата, да и помагаме да расте, да помагаме на децата, младежите и възрастните хора да разберат и да възлюбят Господ все повече и повече, е един от най-вълнуващите аспекти на възпитанието. То изгражда Църквата! Трябва да “бъдеш" катехист! Не да работиш като катехист, защото от това няма полза. Работя като катехист, защото ми харесва да преподавам … да, но ако не "си" катехист в същността си, каква е ползата? Няма да бъдеш ползотворен ... няма да произведеш плод! Катехист е призвание: "да бъдеш катехист", това е призванието, не да работиш като катехист. Забележете: не казвам, да вършите "работата" на катехист, но да "бъдете" катехисти, защото това засяга целия ви живот. Това означава да поведете другите за среща с Христос, чрез вашите думи и живот, чрез свидетелството ви. Спомнете си думите на Бенедикт XVI: "Църквата расте не с прозелитизъм; но защото привлича". А това, което привлича е нашето свидетелство. Да бъдеш катехист означава да свидетелстваш за вярата, да бъдеш последователен в личния си живот. Това не е лесно! Ние водим останалите при Исус с нашите думи и живот, с нашето свидетелство. Обичам да си припомням това, посочва Светият Отец, което Свети Франциск от Асизи, казва на своите братя монаси: "Проповядвайте евангелието по всяко време; и ако е необходимо, използвайте думи ". Думите са полезни ... но личното свидетелство е на първо място: хората трябва да видят Евангелието, да четат Евангелието, в нашия живот. За да "бъдеш" катехист се изисква любов, все по-силна любов към Христос и любов към светия му народ. Тази любов не може да се купи в магазина, дори и в Рим. Тази любов идва от Христос! Тя е дар от Христос! И ако тя идва от Христос, значи и започва с Христос, и ние също трябва да започнем отново от Христос, от любовта, която ни дава. Какво означава за катехиста това започване наново от Христос, възкликава в заключнение папа Франциск, за вас, а също за мен, защото и аз съм катехист? Какво означава това за нас?

Франциск, Обръщение към участниците в поклонничеството на катехистите по повод Годината на вярата и на Международния катехистичен конгрес, 27 септември 2013

 

Бистра Пищийска