Християнското единение

„Изграждането на единството на Църквата, е задължение на всеки християнин, на всеки един от нас. Когато трябва да се изгради една сграда, един храм, се търси специално подготвено място за строеж. Първото нещо, което се търси е основния камък, или крайъгълния камък, както казва Библията. Крайъгълният камък на Църквата е Исус, а крайъгълният камък на единството на Църквата е молитвата на Исус на последната вечеря при Горницата: „Отче, нека бъдат едно!“. Това е силата на единението!“.

Призвани сме към една голяма надежда. Нека вървим натам, но със силата, която ни дава молитвата на Исус за единството; с послушанието към Светия Дух, който ни прави живи камъни; и с надеждата в пълнотата на времената да намерим Господ, който ние призовал“. (Литургия „Санта Марта“, 24 октомври 2014)

Разделенията между християните нараняват не само Църквата, но и Христос

 „Разделенията между християните нараняват не само Църквата, но и Христос. Те продължиха твърде много в историята, стигайки до наши дни, за което вече изглежда трудно да се възстановят всички мотивации и преди всичко да се намерят възможни решения. Причините за тях са различни: от различията  по догматичните и морални принципи и различни богословски и пастирски концепции, до политически причини и сблъсъци дължащи се на неприязън и лични амбиции. Несъмнено, зад тези разделения и разцепления се крие винаги егоизма и високомерието, които са причина за всяко неразбирателство и ни правят нетолерантни и неспособни да се вслушаме и прием онзи, които мисли различно от нас“

„Господ иска от нас да не спираме погледа си само на онова, което ни разделя, а по-скоро на онова, което ни обединява, като се стремим да опознаваме и обичаме повече Исус и да споделяме богатството на неговата любов. Това води до конкретното приемане на истината, заедно със способността да си прощаваме, да се чувстваме част от едно и също семейство, да виждаме другия като дар и да вършим заедно много добри и милосърдни дела. Трябва да вървим заедно и да се молим едни за други“. (Генерална аудиенция, 8 септември 2014)

Какво означава обръщането

 „Разделението в една християнска общност, в едно училище, енория, асоциация и всякъде другаде, е много тежък грях, защото е дело на дявола. Бог обаче, желае да израстваме в приемането на другия, в прошката и да желаем доброто на другия, за да приличаме все повече на Него, който е общение и любов. В това се състои светостта на Църквата: да се познае в Божия лик, изпълнен с Неговото милосърдие и Неговата благодат”.

„Нека поискаме прошка, ако сме станали причина за разделения или неразбирателства в нашите общности със съзнанието, че общението се постига само чрез постоянното обръщане. Но какво означава обръщането? Господи, дай ми благодатта да не злословя, да не критикувам, да не клюкарствам и да желая доброто на другите. Това е благодат, която Господ ни дава. Нека се молим ежедневните ни отношения да отразяват красивото и радостното в отношението между Сина и Отца”. (Генерална аудиенция 27 август 2014).

Единението е дар от Бог

Единението е дар от Бог. Нека се гледаме „с очите на вярата”, а не „вследствие на историческите последствия от нашите грехове”. „Ако сме водени от Светия Дух и се гледаме през очите на Бог, тогава нашия път ще бъде още по-свободен и лесен за сътрудничество в многобройните области на ежедневния живот, което вече ни обединява”.

Богословския диалог трябва да се подхранва от „вяра, надежда и любов”. Това може да породи „автентичен  богословски размисъл,  една истинска наука за Бога, която да ни приближи едни към други, по пътя на единението, въпреки различните перспективи”. В този смисъл Смесената международна богословска комисия може да бъде израз на това дълбоко разбиране и на това „богословие пропито от молитвата”. Тогава „размисълът върху примата и синодалността, общението  в Универсалната църква и служението на Римския епископ, няма да бъде академична дейност нито обикновена дискусия между непримирими позиции”.

„Имаме нужда смело и с доверие да се отворим за действието на Светия Дух, в съзерцание на Христос, по пътя на този „духовен икуменизъм укрепен от мъченичеството” на многобройни наши братя, осъществили „икуменизма на кръвта”. (Аудиенция за делегацията на Вселенската патриаршия, 29 юни 2014)

Да вървим напред, като братя

 „Нека поскаме прошка за стореното от нас с което допринесохме за християнското разделение и нека Светия Дух ни помогне да изцелим раните причинени на братята. За постигането на пълното единение трябва да се молим заедно, да работим за Божието паство, да търсим мира, съхраняваме творението и всичко, което ни свързва. Трябва да вървим напред като братя".

„Нека се молим за тях и за мира в Светата Земя и целия Близък Изток. Нека молитвата на цялата Църква подкрепя и пътя към пълното единение на християните, за да може света да повярва в любовта на Бог, който чрез Исус Христос дойде и живя сред нас”.(Генерална аудиенция, 28 май 2014)

Икуменизмът на кръвта

«Християните все още са разделени, а разногласията по нови антропологични етически и антропологически теми усложняват пътя към единението». Въпреки това, «не можем да се подадем на обезкуражаването и примирението, а трябва да продължим да се доверяваме на Бог, който посява в сърцето на християните семената на любовта и единението, за посрещането на съвременните икуменически предизвикателства с обновен устрем». Но най-вече «да се съхрани духовния икуменизъм и се оцени икуменизмът на кръвта по общия път на Евангелието»

Икуменизмът на кръвта през този половин век продължава и в наши дни за което «свидетелстват с живота си многобройни наши братя и сестри от другите Църкви и църковни общности», допълни Папата. «Остава да ги приемем с вяра, а тяхната сила ще ни помогне за обръщането към все по-пълното братство. Гонителите на Христос, чрез неговите последователи, не правят разлики в конфесията: за тях всички са християни».(Аудиенция за Папския Съвет за насърчаване на християнското единение, 29 ноември 2014)

Пълното общение «не означава подчинение

«Истинският диалог е среща между хората притежаващи име, образ и история, а не само една съпоставка на идеи. Това важи преди всичко за християните, защото за нас истината е личността на Исус Христос. Примерът на Свети Андрей ни показва ясно, че християнският живот и християнското известие е личен опит, една преобразяваща среща с Него, който ни обича и иска да ни спаси. Диалогът между християните не може да избегне логиката на личната среща».

Пълното общение «не означава подчинение едни на други, нито абсорбиране, а по-скоро приемане на всички дарове, които Бог даде на всеки един за да покаже на целия свят голямата тайна на спасение, осъществена от Исус Христос чрез Светия Дух». «Нека да поискаме от Бог големия дар на пълното единство и способността да го приемем в нашия живот. И нека никога не забравяме да се молим едни за други». (Божествената литургия на Свети Йоан Златоуст в Истанбул, 2 декември 2014)

Единението е свързано със светия живот

„Няма единение без обръщането на сърцето“, което означава „искането и даването на прошка“, посочи Папата. Но най-вече със състои в промяната на погледа към другия: „да се гледаме едни други в очите на Бог“ – както в религиозните общности, така и към християните от другите традиции.

„Няма единение без прошка“, допълни Папа Бергольо. „Религиозният живот е училище за молитва, а усилията към икуменизма започват преди всичко от молитвата на Господ Исус и се базира на молитвата“.

„Няма единение без свят живот“, посочи накрая Папата. „Религиозният живот ни помага да осъзнаем призива към всички кръстени: призива към свят живот, който е единственият към единението“. (Аудиенция за участниците в Икуменическият колоквиум на богопосветените, 24 януари 2015)

Всички служим на едно и също и единствено Евангелие

За разбирателството и напредването в любовта и истината е необходимо да се спрем, да се приемем и изслушаме. По този начин започваме да живеем единението“. „Мярката с която се приближаваме смирено към Господ Исус Христос е мярка за приближението и между нас».

Християнското единение няма да бъде плод на рафинирани теоретични дискусии в които всеки ще се опита да убеди другия в основанието на собственото мнение. „Трябва да признаем, че за да достигнем до дълбочината на Божията тайна имаме нужда едни от други, да се срещнем и съпоставим, водени от Светия Дух, който хармонизира различията и преодолява конфликтите“. "Християнското единение означава да вървим заедно".

Към християнското единение приканва и «икуменизма на кървта». «Днешните мъченици за христовата вяра: «преследвани и убивани, защото са християни, независимо от традицията която изповядват». «Общите усилия за известяване на Евангелието помагат за преодоляване на всяка форма на прозелитизъм и опит за съревнование. Всички служим на едно и също и единствено Евангелие». (Слово при закриване на Молитвената осмодневница за християнското единение, базилика Св.Павел извън градските стени, 26 януари 2015.

Пътят към единението започва от вътрешната промяна

Нека заедно да свидетелстваме Евангелието в една „объркана, но жадна за Бог Европа». „Жаждата за Бог не е угаснала и съществува дълбоко желание да се преоткрие смисъла на живота. Спешно е необходимо да бъдат убедително свидетелствани истината и евангелските ценности“. „Душата на икуменизма се състои в обновлението на сърцето и светия живот, заедно с личната и публичната молитва за християнското единение. Молейки се едни за други, нашите различия ще бъдат преодолени чрез вярата в Господ и неговото Евангелие“.

Нашето разделение е белязано от тежки грехове и човешки недостатъци от двете страни – посочи Папа Франциск. В духа на взаимната прошка и смирено покаяние, нека почувстваме нуждата да укрепим нашето желание за помирение и мир. Пътят към единението започва с промяната в сърцето и вътрешното обръщане. Това е едно духовно пътуване: от срещата към приятелството, от приятелството към братството и от братството към общението. По този дълъг път промяната е неизбежна. Трябва да бъдем готови да се вслушаме и следваме напътствията на Духът на истината, който ще ни упъти към всяка истина“ (Йоан 16,13). (Слово към делегация на Международната конференция на старокатолиците от Утрехсткия съюз, 30 октомври 2014).

Разделението между християните е грозно

„Разделението между християните е грозно!“. „Исус ни желае единни: само в едно тяло. Разделили са ни греховете, историята, и затова трябва много да се молим на Светия Дух отново да ни обедини“. „Исус въплъщава изпълнението на божествените обещания, защото Той дарява на човека Светия Дух, „живата вода“, която засища жаждата в нашето сърце, жадуващо за живота, любов, свобода“. „В сърцето на Исус се срещат човешката и божествената жажда: жаждата „всички да бъдат едно“ (Йоан 17,21):

«Исус желае единението на всички! Дяволът е баща на разделението, на войните и на злото. Нека жаждата на Исус стана и наша жажда! Затова нека продължаваме да се молим и полагаме усилия за пълното единение на Христовите последователи със съзнанието, че Той ни придружава и ни подкрепя със силата на Светия дух за постигането на тази цел». (Ангел Господен, 25 януари 2015).

dg/ rv