Папата: Мярката за богатство на едно общество е живота на неговите членове

На голяма евхаристична литургия на площада Христос Спасител в Санта Круз в Боливия, Папата откри V Национален Евхаристичен конгрес. Молитвите бяха на испански и местните индиански езици гуарани, кечуа и аймара. „Дойдохме от различни места, райони и страни, за да честваме живото присъствие на Бог сред нас”, каза Папата в проповедта си. „За някалко часа излязохме от нашите домове и общности, за да бъдем заедно, като един Свят Божи народ”.

Санта Круз е най-населения град в Боливия и неговия нов икономически център, а сред изпълнения до краен предел площад се издига скулптурата на Христос Спасител с издигнати към небето ръце. Сред огромното множество от вярващи, на първите редове бе президента Ево Моралес. В проповедта си Папата коментира евангелието в което се говори за умножаването на хлябовете и рибите (Йоан. 6. 1-15), с които неговите ученици успяват да нахранят четири хиляди души. „Ситуацията описана в Евангелието много прилича на днешната в която живеем”, отбеляза Папа Бергольо.

„Много често усещаме липсата на сили, за да подъдржаме жива надеждата”, „започва да ни обзема тъга, която се превръща в индивидуализъм и изгубваме паметта, че сме един обичан и избран народ”, подчерта Папата. „Тази загуба ни разделя, затваряме се за другите, най-вече за бедните”.

 „В едно отчаяно сърце много лесно намира място една логика, която претендира да се наложи на съвременния свят. Една логика, която се опитва да трансформира всичко в предмет на замяна, на консумация, всичко става предмет на преговори и на продажба. Една логика, която претендира място за малцина, изхвърляайки всички онези, които „не произвеждат” и не са достойни, само защото „сметките не излизат”. Исус още веднъж ни казва: „Не е необходимо да си отидат, дайте им да се нахранят”.

„Исус не приема тази логика, която „отрязва въжето” на слабия и най-нуждаещия се, възкликна Папата.  Приемайки този  „облог”, самия той ни дава пример и ни посочва пътя, което се заключава в три думи: „взима малко хляб и риба, благославя ги и дава на учениците, за да ги споделят с другите. Това е пътя на чудото”.

Когато взима хляба, Исус „гледа много сериозно на живота на своите ученици”, поясни Папата. „Той ги гледа в очите и в тях разбира живота и чувствата им. Вижда онова, което трепти или е престанало да трепти  в сърцата и в паметта им. Преценява всичко онова добро, което могат да предложат и върху чиято база може да се изгражда. Но не говори за предмети, културни блага или идеи, а за хора. Истинското богатство на едно общество се измерва с живота на неговите членове и на възрастните, които могат да предават своята мъдрост и памет на по-малките”.

 Когато „благославя”, Исус знае, че даровете са дар Божи и затова се отнася не като към „нещо”, а като към плод на Божията милосърдна любов. С това признава, че „живота винаги е дар, който в ръцете на Бог  придобива сила, която го умножава. Нащият Отец нищо не отнема, а умножава всичко”.

 Благословът е също и мисия, която има за крайна цел споделянето на онова, което е получено, поясни Папата третото действие на Исус с чудото на умножаването на хлябовете и рибите. Ръцете, които Исус издига ,за да благослови Бог на небето са същите с които раздава хляба на гладното множество. Исус успява да създаде едно движение сред своите ученици, които споделят всичко, което притежават, превръщайки го в дар за другите и успяват да ги заситят, дори неимоверно остава”.

Евхаристията, завърши Папата, е  „разчупения Хляб за живота на света”, както гласи мотото на Евхаристичния конгрес. Тя е „тайнството на общението, които ни кара да излезем от индивидуализма, за да живеем заедно, давайки ни сигурността, че това което притежаваме и което сме,  ако бъде прието, благословено и предложено, чрез властта на Божията любов, се превръща в хляб на живота за другите”.

dg/ rv