Гуаякил: най-доброто за семейството трябва да настъпи

Помощта на обществото към семейството не е „форма на подаяние, а истински „социален дълг” към една институция в която се учи на любов, на служение, на помощ. Това подчерта Папа Франциск на своята първа литургия, която отслужи в понеделник в Гуаякил пред един милион души. Литургията бе посветена на семейството, а проповедта на Папата бе вдъхновена от евангелския епизод за чудото с виното на сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2,1-11) – „първия пророчески знак на Исус”, като начало на знаменията си.

Безпокойството на Мария се превръща в молба към Исус, каза Папата: „Нямат вино”. Той отправи силен апел към наранените семейства: да се възвърне радостта на семейството, което е възможно с помощта на Мария. Както на сватбата в Кана Галилейска, където виното е знак за радост и любов:

„Колко юноши и младежи разбират, че в техните домове от дълго време липсва това вино!”, подчерта Папа Бергольо. „Колко самотни  и опечалени жени се питат за него, когато любовта е напуснала техния живот! Колко възрастни хора се чувстват чужди на празниците на своите семейства, изоставени в някой ъгъл, без ежедневната храна на любовта на техните деца, внуци и правнуци! Липсата на вино може да бъде следствие от липсата на работа, на болест, на проблемни ситуации, които нашите семейства преминават по целия свят”.

Мария е бдителна за всичко това: „тя е нежна майка, която се обръща с доверие към Исус, моли се, за да се намеси – отбеляза Папата.  По този начин Мария изпреварва „часът на Бога”:

„Тя ни учи да положим нашите семейства в ръцете на Бог; учи ни да се молим, подхранвайки надеждата, че нашите безпокойства са също и безпокойства на Бог. Молитвата ни помага да преминем стената  на нашите безпокойства, страдания, липси и ни помогне да застанем на мястото на другите. Семейството е училище в което молитвата ни напомня, че „у нас” съществува ближния, който живее под нашия покрив, който споделя с нас живота и има своите необходимости”.

Мария ни показва, допълни Папата, че „служението е критерия за истинската любов. Това се учи само в семейството, където ставаме служители на любовта едни за други”. Папата отново припомни трите „магически” думи, които трябва да се научат в семейството: позволете, извинете и благодаря. ”Малки жестове, които помагат, там където има страдание”. „Семейството е най-близката болница”…”първото училище за децата” и „незаменим ориентир за младежите”, „най-добрия приют за възрастните”. „Семейството е голямо социално богатство, което трябва да бъде подпомагано и укрепено, за да не се изгуби верния смисъл на социалните услуги за гражданите. Тези услуги не са форма на подаяние, а истински „социален дълг” към семейната институция, която е базата и допринася за общото благо”.

Много често действителността в семействата не е идеална и е изпълнена с трудности, отбеляза Папата. Оттук и неговия призив за молитви за предстоящия Синод за семействата, който ще се опита „да намери решения и конкретна помощ”,  дори за онова, което ни изглежда „неправилно, скандализира и плаши”. „Бог може да превърне всичко това в чудо – подчерта Папа Франциск. Семейството има нужда от това чудо!”.

Чудото на сватбата в Кана е в това, че „доброто вино е онова, което трябва да бъде изпито; най-дълбоката и красива действителност за семейството трябва тепърва да настъпи”. „Най-доброто вино е в надеждата, за всеки човек, който има смелостта да обича. А в семейството трябва да бъдеш смел да обичаш! Доброто вино трябва да дойде, въпреки че всички статистики говорят обратното”. „Бог  се приближава винаги към перифериите на ония, които са останали без вино и на които е останало да пият само унинието”. Ако се доверим на Него, с помощта на Мария, може да стане чудото „да възвърнем радостта в семейството, да живеем като семейство”.

dg/ rv