Кардинал Паролин: религиозната свобода, база за изграждане на общия дом

„Дипломацията на Светия Престол смята религиозната свобода за приоритет в своите международни ангажименти“. Това заяви държавният ватикански секретар кардинал Пиетро Паролин на конференцията за 40 годишнината от Заключителния Хелзински акт, която се проведе на 23 юни в италианския сенат. Ватиканският представител подчерта, че днес религиозната свобода е заплашена не само в тоталитарните държави, а и в т.н. неутрални, които изключват религията от публичния живот.

„Светият Престол ще продължава да напомня на международната общност необходимостта от борба срещу нетолерантността и дискриминацията срещу християни със същата категоричност с която се бори срещу омразата проявена над другите религиозни общества“, подчерта кардинал Паролин. Религиозната свобода и човешките права са „основата на мира и стабилността в Европа“, допълни, тъй като „диалогът е средство за постигането на мира, а защитата на човешките права е гаранцията за тяхното запазване“. Оттук заключението му за основните права на мигрантите, „чийто статут на чужденци не зачерква тяхната идентичност като членове на едно човешко семейство“.

Отбелязването на 40-та годишнина от Заключителния Хелзински акт „днес звучи като призив да съхраняваме и изграждаме нашия общ дом, за да не надделее културата на изхвърлянето, която измерва човека само според икономическите категории“, допълни държавния ватикански секретар. „Там където религиозната свобода бива насърчавана, общото благо на всички граждани, вярващи и невярващи, се превръща в условие за такива действия, които не изключват бедните, последните, малцинствата и перифериите“.

Кардинал Паролин завърши изказването си с думите на св.Йоан Павел II, казани при апостолическата му визита във Финландия през 1989: „В благородната задача за завършване на Хелзинския процес, Католическата църква е до вас по един дискретен начин, който характеризира нейната религиозна мисия. Тя е убедена в стойността на идеала въплътен в 14 годишните усилия за един акт, който за милиони европейци е повече от заключителен документ: акт на надежда“.

dg/ rv