Папата: вярата облекчава скръбта в семейството

„Всеки път, когато семейството потънало в скръб намира сили да запази вярата и любовта, които ни обединяват с нашите покойни, това става пречка за смъртта да си вземе всичко. На мрака на смъртта трябва да се противопостави силната любов“. Това подчерта Папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе в сряда на площад Св.Петър пред повече от 30 хиляди верни и поклонници от цял свят. Продължавайки катехистичния цикъл за семейството, предвид Синода за семейството през октомври, Папата се спря на темата за скръбта на много семейства поради смъртта на някой от неговите членове в перспективата на християнската вяра.

„Смъртта е позната във всички семейства, без изключение. Тя е част от живота, но когато докосне семейните чувства никога не ни изглежда естествена“, каза Папата. „Със загубата на един син или дъщеря сякаш времето спира: разтваря се една пропаст, която поглъща миналото и бъдещето“. Тя е като „плесник на обещанията, даровете и жертвата на любов, радостно дадени от живота чрез раждането“. „Нещо подобно претърпява детето останало само след смъртта на родител или на двамата: къде е татко? или къде е мама?. Този въпрос изпълва с тъга сърцето на детето. Остава само. Празнотата от загубата е още по-мъчителна поради факта, че няма достатъчен опит, за да „назове“ случилото се“. Тази „черна дупка“, която се появява в живота на семействата и за която не можем да дадем обяснение, понякога ни кара да обвиним Бог“, посочи Папа Бергольо. „Защо ми отне сина, дъщерята? Къде е Бог? Съществува ли Бог?“.

„Но физическата смърт има „съмишленици“, които са по –лоши от нея – продължи Папата. Те се казват омраза, завист, надменност, алчност; тоест, грехът на света, които помагат на смъртта и я правят още по-болезнена и несправедлива. Семейните чувства сякаш са предопределена и беззащитна жертва на тези могъщи помощници на смъртта, които придружават човешката история. Нека си помислим за абсурдната „нормалност“, с която, в някои моменти или места, събитията придружаващи смъртта  са предизвикани от омраза или от безразличието към човешките същества. Нека Господ ни избави от този навик!“.

Папа Франциск погледна на скръбта през призмата на вярата, според която „смъртта няма последната дума“. „Всеки път, когато семейството потънало в скръб намира сили да запази вярата и любовта, които ни обединяват с нашите покойни, това става пречка за смъртта да си вземе всичко. На мрака на смъртта трябва да се противопостави силната любов“. „В светлината на Възкресението на Господа, който не изоставя поверените му от Бог, ние можем да премахнем „жилото“ на смъртта, както казва св.Павел (1 Кор.15,55),  и да попречим да ни отравя живота, да прави излишни нашите чувства и ни тласне към най-дълбокия мрак“. „Можем да се утешаваме с мисълта, че Господ победи завинаги смъртта. Нашите близки не са изчезнали в мрака на нищото: надеждата ни уверява, че те са в сигурните и добри ръце на Бог“. „Ако бъдем подкрепяни от тази вяра, скръбта може да премине в силна семейна солидарност, в ново отваряне към болката на други семейства, в ново братство със семействата, които се раждат и се възраждат в надеждата“.

„В скръбта се плаче и не трябва да се отрича правото на това“, възкликна Папа Бергольо, припомняйки, че Исус се е просълзил, дълбоко опечален от смъртта в семейството, което е обичал (Йоан 11,33-37). «Нека почерпим от обикновеното, но силно свидетелство на многобройните семейства, които  знаят да посрещнат, в трудния преход към смъртта и прехода към Господ, разпнат и възкръснал, окончателното обещание за възкресението на мъртвите. Действието на Божията любов е по-силно от действията на смъртта. Нека и ние участваме в тази любов с нашата вяра».

dg/ rv