Папата възхвалява скрития героизъм на семействата с болни

Задължение на Църквата е да помага и да повдига духом болните, „без да губи време в празни приказки“. Това посочи Папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на връзката между семейството и болестта. Папа Бергольо призова семействата да възпитават децата да се изправят пред реалността на болката и страданието, защото липсата на чувствителност към човешката болест, закоравява сърцето и „анестезира“ младежите към страданието на другите.

„В сферата на семейните връзки, болестта на хората, които обичаме е понесена с „малко повече“ страдание и болка. Любовта е тази, която ни кара да чувстваме това „малко повече“ страдание или болка. Много пъти, за едни баща и една майка е много по-трудно да понесе болестта на детето си, отколкото своята болест. Можем да кажем, че семейството винаги е било „най-близката болница“. И днес, в много части на света, болничното заведение е привилегия за малцина и често е далеч. Майката, бащата, братята, сестрите, бабите и дядовците са тези, които се грижат и помагат за излекуването“.

Папа Франциск припомни многобройните страници от Евангелието, разказващи за срещите на Исус с болните. „Исус никога не пренебрегна грижата за тях. Никога не ги отмина, нито обърна погледа си на другата страна. Когато един баща, майка или просто приятели му носеха болния, за да го докосне и изцели, Той не губеше време; изцелението бе преди закона, дори и пред онзи свещен закон за почивката в съботния ден. Законниците – отбеляза Папата – упрекваха Исус, защото изцеляваше в съботния ден, правеше добро в съботата. Но любовта на Исус бе да дарява здраве, да прави добро. И това винаги бе на първо място“.

Папа Бергольо подчерта, че Църквата  „трябва винаги да помага на болните, без да губи време в празни приказки. Трябва да помага винаги, утешава, да повдига духа, да бъде близо до болните, защото това е нейното задължение“. Църквата, продължи Папата, „приканва към постоянна молитва за близките, засегнати от болестта. Никога не трябва да липсва молитвата за болните, дори трябва да се молим повече, както лично, така и в общността“. Папа Франциск отбеляза, че пред болестта „също и в семейството се пораждат трудности, заради човешката слабост. Но, по принцип, по време на болест укрепва силата на семейните връзки. Ето защо, смятам, че е важно още от малки децата да се възпитават в солидарност при болест. Възпитание, което предпазва от чувствителност към човешката болест, закоравява сърцето и „анестезира“ младежите към страданието на другите, правейки ги неспособни да се изправят пред страданието и да живеят опита от ограничеността“. Колко пъти виждаме мъж или жена да идват уморени на работа, защото е трябвало през нощта да се грижат за детето си или свой близък, и въпреки умората работния ден продължава?, запита риторично Папа Франциск. „Това е героичността на семействата, една скрита героичност, която се живее, когато бащата, майката или детето са болни. Тази героичност е белязана от нежност и смелост“.

Папа Франциск завърши като подчерта, че „християнската общност знае добре, че при болест, семейството не трябва да бъде оставяно само. Трябва да благодарим на Господ за този красив опит от църковната близост, която помага на семействата да преминат през трудния момент на болката и страданието. Тази християнска близост, от семейство към семейство, е истинско съкровище за енорията; съкровище на мъдрост, което помага на семействата в трудните моменти и помага да се опознае по-добре Царството Божие! Това са милувките на Бог!“.

svt/ rv