Бог иска и ние да станем синапени зърна

То беше най-малкото от всички семена и стана по-голямо от всички злакове (Марко 4, 26-34)

За единадесетата обикновена неделя през годината, литургията ни предлага Евангелието в което Исус проповядва на народа чрез притчи, а на учениците си разясняваше насаме всичко. В едната от тези притчи Исус изобразява царството Божие като синапово зърно, като казва: „ Кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни, а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове“. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

Скъпи братя и сестри,

Исус ни разказва две притчи за Божието царство. Идването Mу всеки би си представил като триумф, с мощ и сила. Но не е така според Божията логика. Христос е сеячът, който сее семената на Царството. Привидно не е станало нищо съществено. Така е било с мисията на Исус - смятана е за пълен провал. Но Бог се е грижил за семената и от тях израстват растения. Тук не се подчертава обилността на растежа, а по-скоро сигурността, че Божието царство ще се развие и това не зависи от човешките усилия.

Във втората притча Исус ни разказва за синаповите семена, които са най-малките семена, познати тогава на евреите. Но посети в подходяща почват се превръщат в огромни дървета. Тук Исус подчертава, че Бог си служи със средства, на пръв поглед неподходящи, за да извърши Своя план. Божието царство също е в началото невидимо и малко докато не се развие в цялата си мощ.

Бог иска и ние да станем синапени зърна, малки и незначителни. Не че не сме такива, но гордостта често заслепява истината за нас. Верният ученик е зрънце, което се оставя да бъде засадено от Бог, за да може да донесе обилен плод. Божията мъдрост наистина е удивителна за нас, но точно когато признаем нашата нищета пред Бога, ставаме велики, понеже сме вдигнати нависоко, в Неговите ръце. Амин.