2015-06-03 15:31:00

Католическата църква в Босна и Херцеговина


Сараево, известен като "европейския Ерусалим", винаги е бил мултиетнически и мултирелигиозен град. В него от векове съжителстват три различни религии: ислям, християнство (католици и православни) е евраизъм. Мюсюлманите живеят в града от 1463 г., след идването на турците. През 1991, 45% от населението е мюсюлманско. Православните, които са от сръбски произход, имат своя патриаршия и на територията на града има древни църковни храмове на повече от 500 години. През 1921 повече от 20% от населението е от сръбски произход. През последните години този процент е силно намалял. Католиците са предимно от хърватски произход, които също през последните години за намалели значително. Еврейското присъствие в града води началото си от 1541 г.

Църковната провинция на Връхбосна включва четири диоцеза - архидиоцеза на Връхбосна (Сараево), към която са прикрепени епархиите на Баня Лука, Мостар-Дувно и Требине-Мръкан - и един военен ординариат. Териториално днес провинцията се разпространява до границите на Босна и Херцеговина.

Архидиоцезът на Връхбосна (Сараево),  основан през 1067, разпростиращ се на площ  22,401 кв.км е териториално най-големия. Включва централните и северните части на Босна, а седалището му е в Сараево. В него са включени 4 архидиаконата, 13 деканата, и повече от 150 енории. Архидиоцезът е под Божественото покровителство на Пресвето сърце Исуово, а съпокровители са Дева Мария и Свети Йосиф. По време на войната в архидиоцеза на Връхбосна са били разрушени 44 енорийски църкви, а други 22 са били повредени, като общо са били повредени 690 църковни сгради. Днес са реставрирани почти всички енорийски църкви и църковни сгради.

Епархията на Баня Лука, основана през 1881, заема площ от 16,457 кв.км и се разпростира в северозападните части на Босна и Херцеговина. Има 6 деканата и 48 енории. Светецът покровител на епархията е Свети Бонавентура. От тази епархия, по време на гражданската война са били убити седем свещеника и една монахиня. През периода от 1991 до 1995 и годините след войната, са били повредени напълно 16 енорийски църкви. Общо през войната са били повредени 204 църковни сгради. До днес са реставрирани или са в процес на реставрация всички разрушени или повредени църкви и църковни сгради. В територията на епархията на Баня Лука се намира и Гръко-католическия викарият на Босна и Херцеговина, който има 7 енории.

Епархията на Мостар-Дувно, основана през 1300, обхваща територия от 8,368 кв.км. и се разпростира в южната и югозападната част на Херцеговина. Има 8 деканата и 67 енории (плюс един автономен параклис). Светецът покровител на диоцеза е Свети Йосиф. През войната и периода след нея, са били разрушени изцяло 5 енорийски църкви, а 12 са били тежко повредени. До настоящия момент са реставрирани почти всички църкви, така както и останалите църковни сгради.

Епархията на Требине-Мръкан, основана през 1022, е най-древната на територията на Босна и Херцеговина. Разпростира се на площ от 3,861 кв.км. Разположена е на левия бряг на река Неретва, т.е. в югоизточната част на Босна и Херцеговина. Има 2 деканата и 15 енории. Светецът покровител на епархията е Свети Архангел Михаил.

Военният ординариат в Босна и Херцеговина е основан на 1 февруари 2011, по решение на Папа Бенедикт XVI. Първият военен ординарий, назначен на 1 февруари 2011, е Н.В.Пр. монс. Томо Вукшич, свещеник от диоцеза на Мостар-Дувно.

В територията на църковната провинция на Връхбосна има две францискански провинции: Босна Аржентина и Францисканската провинция на Херцеговина. Освен диоцезалните свещеници, в църковната провинция на Връхбосна работят францисканци, салезиани, йезуити, траписти и един монах домениканец.

С решение на Папа Бенедикт XVI от 4 януари 2006, Църковната провинция на Връхбосна е освободена от юрисдикцията на Конгрегацията за евангелизацията на народите и е прикрепена към Държавния секретариат на Светия Престол, преминавайки под редовната юрисдикция на Конгрегацията за епископите.

Свещеници и богопосветени

В края на 2014 на територията на днешна Босна и Херцеговина има общо 286 католически енории.  Небесни покровители на католиците в страната са Свети пророк Илия и Свети Георги мъченик.

Според данните, предоставени в края на 2014, общият брой на свещениците работещи и живеещи в Босна и Херцеговина е 578, като от тях диоцезалните са  247, а тези принадлежащи на Ордени и Конгрегации за богопосветен живот са 331. Общият брой на монахините работещи и живеещи в Босна и Херцеговина в края на 2014 е 509.

История на Църквата в Босна и Херцеговина

Според  известните до днес документи, епархията на Босна е  спомената за първи път в Митрополията на Сплит между 1060 и 1075. По-късно е принадлежала на Митрополията на Бар, а през ХІІ век – на Дубровник. С появяването на Босненската църква и на босненските християни, пристигат първите мисионери доминиканци, които се борят с ереса. Доминиканците  мисионери принадлежали на унгарската провинция, притежаваща манастири в Славония, а по-късно в Босна.

През  1291 папа Никола ІV издава указ на францисканската провинция на Склавония (Хърватия), с който изпраща двама францискани, експерти по местния език, с цел да могат да работят постоянно по въпроса за изкореняване на ереса. Годината 1291 бележи началото на францисканското присъствие в Босна.

Османската и Австро-Унгарската империя

Уморена от политически и религиозни борби, Босна пада под игото на Османската империя през 1463, и Херцеговина (Хум) - през1482 година. Османската окупация в Босна и Херцеговина е довела до големи промени, не само в политическата, но и религиозна, социална и етническа сфера, така че броят на католиците значително намалява. Войските на Отоманската империя, унищожават 464 католически църкви и 48 францискански манастира при окупирането на Босна.През 1878 г. с решение на Берлинския конгрес, Австро-Унгарската империя окупира Босна и я управлява до края на Първата световна война.

Повторно учредяване на редовната църковна йерархия

Папа Лъв XIII, с тържествена писмо (Була) Екс хак аугуста от 05 юли 1881 учредява повторно редовната църковна йерархия в Босна и Херцеговина. Решението влиза в сила през следващата година, т.е. през 1882 г., с пристигането в Сараево на първия архиепископ на Врхбосна (Сараево) д-р Йосип Щадлер, професор в Загреб.

През  следващите четири десетилетия на управление на Австро-Унгарската империя (1878-1918), Католическата Църква преживява своето възраждане  в много области. Увеличава се броят на вярващите, според първото преброяване на 1879 г. в Босна и Херцеговина, са живеели 209 391 католици (18,08% от населението). Основани са много енории, за да обгърнат многобройните католици, прииждащи в Босна и Херцеговина от други части на Европа.

ar/rv

 

 svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.