2015-05-21 18:34:00

България и Ватикана: 25 години възходящо развитие


 

„Първо бих искал да уточня, че тази година се навършват 25 години не от създаването, а от възстановяването на дипломатическите отношения, тъй като такива са съществували до Втората световна война, но с идването на комунизма в България те са прекъснати доста драстично от новата власт. За щастие, преди 25 години тези отношения бяха възстановени, като искам да припомня, че сме имали тесни дипломатически връзки със Светия Престол още  през IX век, когато цар Борис I поканва една група папски епископи и свещеници, които няколко години му помагат да изгради институцията на новата българска Църква след покръстването на българите. Знаем, че един  тези епископи, Формоза, става след това и папа. Знаем също, че Калоян  създава за няколко години уния с папата и за няколко години тогава сме отново в духовно, църковно и държавно общение със Светия Престол. Да не забравяме също, че през вековете на турското робство по-будните българчета от католическите общности в България са отивали да учат в папските колежи и университети в Италия. Връщали са се и са ставали учители, писатели, духовници и дори революционери, като Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан, които са организатори и ръководители на Чипровското въстание, може би най-голямото през периода на турското робство. През Късното средновековие именно нашите католически общности са били духовният мост между големи части от българското общество и европейската култура. По-късно, с идването на архиепископ Анджело Ронкали в България, се създават вече трайни дипломатически отношения между България и Светия Престол. Знаем какви усилия полага той за напредъка на българския народ, помага лично за спасяването на хората по време на Чирпанското земетресение; знаем, че по-късно става папа и с гордост го наричаме „българския папа“. С други думи, имаме една много добра история, на която стъпват и настоящите ни отношения.

С какво се характеризира сегашното състояние на отношенията ни със Светия Престол?

Те се развиват възходящо добре и в климат на приятелско доверие. Посолството поддържа редовни контакти с най-важните политически институции на Светия престол, пред които се ползва с голям авторитет. Тук е мястото да кажа и че за отличните ни отношения допринасят много и аудиенциите на високопоставени български делегации при Папата, които станаха ежегодна традиция. Чрез тях изразяваме своята признателност  към Светия Престол за някогашната подкрепа на делото на Кирил и Методий. Ако през IX век папа Адриан ІІ не беше благословил тяхното дело, нямаше да има нито българска, нито славянска култура и писменост. Силна държава има, когато има и мощна култура, а тогавашната българска държава е развила такава култура именно благодарение на делото на Кирил и Методий. От друга страна, тези аудиенции са едно изключително силно послание на Св.Престол към българското общество и българския народ за това, че ние християните, трябва да бъдем единни около общи християнски и човешки ценности в своята борба за по-добро бъдеще.

Как ще бъде отбелязана 25-та годишнина от възстановяването на дипломатическите отношения, чиято точна дата е 4 декември?

Един от начините да я отбележим достойно и в духа на нашите духовни взаимоотношения е конференцията, която подготвяме в края на годината, посветена на 1150 години от покръстването на България и 1130 години от смъртта на Методий. Както знаете, 2015 е Методиева година. Конференцията, в която ще участват наши и италиански учени, ще премине под патронажа на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова и с нейно участие.Това ще бъде нашата възможност да съберем българската общност, дипломатическия корпус към Светия Престол и Малтийския орден, учени и интелектуалци в  една интересна и много полезна за имиджа на държавата ни дискусия за нашите вековни връзки с Ватикана.

Какво е сегашното състояние в културната и духовна сфера в българо-ватиканските отношения?

Духовността и обменът главно на духовни ценности съставляват основната специфика на нашите отношения с Ватикана. Затова и аз се помъчих в контекста на този четвъртвековен юбилей на нашите  дипломатически отношения да направим повече стъпки в това отношение. Съвсем близо сме до сключване на  договор за по-близко сътрудничество между БАН и Папската Академия на Науките, чийто префект професор Сорондо ще бъде на посещение в България в края на май за участие в конференция, посветена на Анджело Ронкали и други духовни лица, които ни свързват. Подготвил съм също условия за създаване на договори между Софийския  университет и папските университети: Грегориана, Латеранум и Източния Папски институт. Освен това - и договори между Националната ни библиотека, на която съм бил  директор,  с Апостолическата библиотека и  с Римската национална библиотека. И още: на нашите държавни архиви с Тайния ватикански архив, на Папския исторически институт с Българския исторически институт към БАН и други подобни връзки. Всичко това означава размяна на учени, на студенти, на дипломанти, докторанти и т.н.  Има предложение на К. Карталов за подготовка на книга, в която да бъдат събрани всички официални документи между България и Светия Престол през тези 25 години. В навечерието на 24 май под патронажа на вицепрезидента г-жа Попова във Венеция се проведе конференция на тема „Култът към Кирил и Методий в славянския свят“, посветена на прочутия Венециански диспут на Кирил, в която взех участие с научен доклад за култа към Кирил и Методий през Възраждането.   Българското посолство към Светия Престол съдейства и за конференцията в Рим с изложба на художничките Таня и Маруся Калимерови, посветена на Кирил и Методий, открита от посл. Марин Райков, в която също участвах с научен доклад, а нашето посолство и посолството ни към Италия дадоха свой патронаж. Сиреч - правим всичко възможно, за да запознаваме италианското общество и българската ни общност тук с различни страни на значението на делото на Кирил и Методий, защото това дело е нашият най-голям културен влог в световната културна съкровищница.

Освен дипломат, вие сте известен университетски преподавател и учен, писател, дълбок познавач на историята и на делото на Кирил и Методий. Кое от тяхното духовно дело и нравствена и етическа съкровищница би могло да бъде полезно за нас и най-вече за новото поколение?

Много са нещата, които  Кирил и Методий оставят като пример за висша духовност и като завет за бъдещите поколения. Първо, новаторският характер на делото им, самият факт, че  те успяват да създадат  азбука на своя български език и да преведат на него и основните богослужебни книги. Безспорно, те са имали гениален филологически талант, за да създадат азбука на един език, който дотогава не е имал такава, и да преведат на него сложни текстове. Като истински творци на книжовния български език, те са изковавали нови думи и понятия, които да съответстват на думите и понятията в гръцкия език, от който са превеждали. Друго тяхно качество,  което е много важно: тяхната последователност и вярност към каузата, на която са се обрекли. Те отиват в своята мисия, но скоро Византия, поради едни или други политически причини, почти ги забравя. Но те не изоставят своето дело, дори дават жертви в него. Най-свидната жертва на това дело е безспорно смъртта на Кирил в Рим - не много след онзи известен диспут с триезичниците във Венеция и непосредствено след несъмнено сложните и тежки разговори, които им се е наложило да водят тук за признаването на тяхното дело. Петнадесет години след смъртта на Кирил, Методий продължава да се бори за това дело: преследван от немските духовници, затварян многократно заедно със своите ученици. Понася страхотни страдания, физически и духовни изтезания, гаври, унижения, но не изоставя делото, което са започнали. Като че този духовен стоицизъм в отстояване на една кауза е най-големия завет, който са оставили за всички нас. Затова всеки път на 24 май се покланяме на гроба на св.Кирил в базиликата Сан Клементе, където е бил погребан, поднасяме и цветя в Баптистериума на базиликата “Санта Мария Маджоре”, където папа Адриан ІІ дава път на една нова култура. И пак ще кажа: ние нямаме по-крупен принос в световната цивилизация от тяхното дело, затова трябва да се борим то да остане завинаги наше най-ценно духовно достояние и най-силната ни “визитка” пред света. Не случайно и дяво Вазов ни е завещал да помним:

“Че и ний сме дали нещо на светът и на вси словене книга да четът“.

Разговорът проведе Димитър Ганчев

 


--
 








All the contents on this site are copyrighted ©.