САЩ: иракска монахиня разказва за християнския геноцид пред парламента

Християните  в Ирак са жертви на „човешки и културен геноцид“, който крие опасността да повлече „целия регион към ужасна катастрофа“. Това каза иракската монахиня Диана Момека от Доминиканския орден в Мосул в изказване пред Американския парламент във Вашингтон.

Монахинята, на която първоначално е била отказана входна виза за САЩ, разказа за нашествието на джихадистите от т.н. Ислямска държава в Сирия и Ирак, превзели град след град в провинция Ниневия, започвайки от Мосул, с три алтернативи към християните: да приемат исляма, да плащат данък на Ислямска държава или да напуснат селищата без да взимат нищо освен дрехите си. От юни 2014 до днес повече от 120 хил. души са прогонени в Иракски Кюрдистан, оставяйки имущество и всичко придобито през вековете. „Това изкореняване ни превърна в бежанци тялом и духом, отнемайки ни достойнството”, заяви сестра Момека.

„Гоненията на нашата общност са най-бруталните в нашата история. Ислямска държава разруши и продължава да разрушава и бомбардира нашите църкви, археологически паметници и свещени места като Мар Бехам и Сара, манастир от IVв., както и манастира Св.Георги в Мосул”, отбеляза монахинята. Изкоренени и прогонени насила, разбрахме, че плана на Ислямска държава е да прочиски терена от християни и от всяко доказателство за нашето присъствие в миналото. Това е човешки и културен геноцид. Единствените останали християни в Ниневия са заложниците”.

„Премахването на християнската общност в провинция Ниневия доведе целия регион до ръба на ужасна катастрофа”, горчиво заключи сестра Момека. За завръщането и възраждането на християнската общност в Ирак са необходими следните инициативи: домовете ни да бъдат освободени от присъствието на т.н. Ислямска държава и се подпомогне нашето завръщане; да се възстанови разрушеното с общи и координирани усилия - улици, водоснабдяване, електричество, инфраструктури и култовите места; да се привлекат инвестиции за реконструкцията на Ирак и на диалога между религиите. Всичко това може да се осъществи с помощта на училищата, академиите и целенасочени педагогически и възпитателни проекти”.

dg/ rv