Вартоломей I: лидерството на Папа Франциск е изключително

„В много православни Църкви и среди съществува една консервативна част, която реагира на съвременните предизвикателства на епохата, затваряйки се в едно задушаващо се и изключващо се съществувание. Освен това, в братските и колегиални отношения между Православните църкви се наблюдава нарастващо редуциране, националистично и триумфиращо, от евхаристиен и икуменически характер“.  Това твърди Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей I в дълго интервю за списанието на йезуитите в Италия „Чивилта католика“.

Пред директорът на списанието, отец Антонио Спадаро, Вартолмей заявява: „Благодарен съм на йезуитите, защото съм се обучавал в Папския Източен Институт“. Също така говори за „изключителното лидерство“ на Папа Франциск, наричайки го „дякония в служба на общението“.

Относно щекотливата тема за примата на папата, който е една ог главните теми в диалога между Католическата и Православната църкви, Вартоломей заявява: „Всеки път, когато между православните се обсъжда примата, веднага се мисли за папската власт, особено за злоупотребите в средновековието; и всеки път когато католиците обсъждат колегиалността, веднага се изпитва страх, че се засяга властта на Папата или дори  че не се зачита. Следователно, необходимо е време, за да се осмислят истинските безпокойства и намерения на всеки“.

„Много е важно – обяснява патриарх Вартоломей – начина на поведение на православното лидерство, дали наистина е автентичен модел за колегиалност или е повод или алиби за национално или институционално съперничество.  Автентичното лидерство неизбежно ще определи истинската и убедителна същност на нашето критично виждане за служението на папата“.

„Същевременно, упражняването на  папското служение със смирение и състрадание, вместо с налагане над епископската колегия, неизбежно ще бъде определено като отражение на Христовата любов от Кръста, отколкото като земна власт – допълва патриарх Вартоломей. Синодалността има нужда от „пръв“, от протос: онзи, който притежава харизмата на дякония в служение на общението. Протос е онзи, който търси консенсуса на всички. Именно в това усещаме наистина, че нашия брат Франциск прояви изключително лидерство“.

„Още от началото на понтификата на Франциск почувствахме, че у него има  нещо особено: целокупност, спонтанност, топлина. Това е причината да участвам на литургията за неговата интронизация през март 2013; това бе първото участие на Константинополския архиепископ по такъв повод в Римската църква“.

Освен църковни теми, патриарх Варлотомей говори за големите предизвикателства на съвремието и приноса на християните за бъдещето на планетата: от емиграцията и климатичните промени до социалната несправедливост и фундаментализма. Според него, религията има „фундаментална роля за социалната и институционална мобилизация“.

„Пасхата и „могъществото на Христовото възкресение са източник на оптимизъм и реализъм“, завършва Вселенския патриарх и затова истинската молитва  не трябва да бъде едно „утешително усещане за самодоволство, а по-скоро опит за помирение с цялото човечество и Божието творение“.

dg/ rv