Папата публикува Булата за Юбилея: милосърдието е архитрава на Църквата

„Милосърдието е архитравът, който поддържа живота на Църквата. То е пътя, който обединява Бог и човек, защото отваря сърцето към надеждата, че сме обичани отвека, независимо ограниченията на нашия грях“. Това пише Папа Франциск в Булата за обявяването на извънредния Юбилей на Милосърдието. Озаглавен „Misericordiae Vultus“ (Лика на Милосърдието), документът бе публикуван в началото на първата вечерна молитва за празника на Неделята на Божието Милосърдие. В Булата се оповестява и отварянето на Светата Врата във всички местни църкви и възможността, за някой свещеници, да опрощават грехове, който са компетентност на Апостолическото седалище.

Булата бе прочетена от монс. Леонардо Сапиенца, регент на Папския дом и Апостолически протонотариус, в преддверието на Ватиканската базилика, в присъствието на Папа Франциск. Мотото на Юбилейната година е „Милосърдни като Отца“, взаимствано от евангелието според Лука. Отварянето на Светата Врата във Ватиканската базилика – пояснява Булата – ще бъде на 8 декември, празник на Непорочно зачатие на Дева Мария и 50-годишнина от закриването на Втория ватикански събор, събитие, което „събори стените, които за съжаление твърде дълго време бяха затворили Църквата в една привилегирована крепост“, насърчавайки я да възвестява Евангелието по нов начин (4). На 13 декември, трета Адвентна неделя, ще бъде отворена Светата Врата в папската базилика „Сан Джовани ин Латерано“, след която ще последват тези в базиликите „Санта Мария Маджоре“ и „Свети Павел извън градските стени“. Друга новост е, че Папата дава възможността да се отвори Светата Врата и в Светилищата по света, посещавани от многобройни вярващи.

Милосърдието не е абстрактна дума, а лик, който трябва да се разпознае, съзерцава и служи. Булата се развива под знака на триединния Бог и описва Църквата като достоверен знак на милосърдие: „Милосърдието е архитрава, който поддържа живота на Църквата“ (10).

Закриването на Юбилея ще бъде „на литургичния празник на Исус Христос, Господ на вселената, на 20 ноември 2016. На този ден, затваряйки Светата Врата, ще бъдем изпълнени преди всичко с чувства на признателност и благодарност към Светата Троица, че ни дари това извънредно време на благодат. Ще поверим живота на Църквата, цялото човечество и безкрайната вселена на Господството на Христос, за да излее своето милосърдие като утринна роса, за една плодотворна история, която да се изгради в близкото бъдеще с усилията на всички“ (5).

Папа Франциск припомня поучението на свети Йоан XXIII, който говори за „милосърдието като лек“ и на блажен Павел VI, който идентифицира духовността на Втория ватикански събор с тази на Самарянина.

Булата пояснява и някой важни аспекти на Юбилея: на първо място мотото „Милосърдни като Отца“, след това смисъла на поклонничеството и преди всичко необходимостта от прошката.

Папа Франциск изразява надеждата „изповедниците да бъдат истински знак на милосърдието на Отца“, способни да приемат вярващите „като бащата от притчата за блудния син“, онзи, който „се притичва към сина, въпреки, че е разпилял неговите блага“. Изповедниците са призвани да бъдат „винаги, навсякъде и във всяка ситуация и въпреки всичко, знак на примата на милосърдието“

В този контекст, Папата оповестява, че по време на Великите Пости през Светата Година ще изпрати по света „Мисионери на Милосърдието“, или свещеници, на които ще бъде дадена „властта да прощават и грехове, които са компетентност на Апостолическото седалище. „Това е знак на майчината загриженост на Църквата за Божия народ“, пояснява Папата. Те ще бъдат радетели сред хората, на „една среща изпълнена с хуманност, извор на освобождение, богата на отговорност за преодоляването на препятствията и, за да се тръгне отново по пътя на новия живот от Кръщението“. Същевременно, Папа Франциск, отправя искането в диоцезите да се организират „мисии сред народа“, така, че тези мисионери „да бъдат вестители на радостта от прошката“.

Параграф 15 се спира на темата  за телесните и духовни милосърдни дела, особено скъпа за Папата. Тези дела трябва да се възобновят, „за да разбудят нашата съвест, която често е спяща пред драмата на бедността и за да навлезем все повече в сърцевината на Евангелието, където бедните са измежду привилегированите на божественото милосърдие“. Папата призовава да се укрепи в диоцезите, молитвената и покаятелна инициатива „24 часа за Господ“, която да се чества в петъка и съботата на IV Постна неделя, за да могат всички, преди всичко младежите, да се приближат към тайнството Помирение, преоткривайки смисъла на прошката.

Параграф 19 е силен апел срещу организираното насилие и хората „застъпници или саучастници“ в корупция. Силни думи, с които Папата разобличава „тази гниеща рана“ и настоява в тази Свята Година да настъпи едно истинско обръщане на сърцето: „Това е благоприятен момент за промяна на живота! Това е времето да позволим на Бог да докосне сърцето ни! Пред извършените злини, дори и тежки престъпления, това е момента да се чуе плача на невинните, лишени от техните имущества, достойнство, чувствата и живот. Пребъдването в злото е само извор на илюзия и скръб. Истинския живот е друго нещо. Бог не се уморява да протяга ръка. Той винаги е готов да изслушва, и аз също съм готов, така както моите събратя епископите и свещениците. Достатъчно е само да се приеме призива за обръщане на сърцето и да се подложете на правосъдието, докато Църквата предлага милосърдие“.

Връзката между справедливостта и милосърдието  е разгледана в 20 и 21 параграф: „те не са два противоположни помежду си аспекти, а две измерения на една единствена реалност“, припомня Папата. „Не е спазването на закона, което спасява, а вярата в Исус Христос. Това не означава да се омаловажи справедливостта, напротив: който греши, трябва да излежи присъдата. Но това не е края, а началото на обръщането на сърцето, защото се изпитва нежността от прошката“.

Темата за Индулгенцията, обичайна за Юбилея, е разгледана в 22 параграф. Индулгенцията показва, че „прошката Божия за нашите грехове не познава граници“, защото позволява заличаването не само извършения грях, но също и на всяко отрицателно последствие върху поведението и мислите на човека. В този смисъл, пояснява Папата, който получи индулгенцията, може да „действа с милосърдие, да укрепва в любовта, вместо да падне отново в същия грях“.

Друг интересен аспект е милосърдието като обща тема за Евреи и Мюсюлмани: „Нека тази Юбилейна година под знака на милосърдието да спомогне за срещата с тези религии и с останалите благородни религиозни традиции; нека ни направи по-отворени към диалога, за да се опознаем и разбираме по-добре; нека премахне всяка форма на затвореност и пренебрежение и да отхвърли всяка форма на насилие и дискриминация“ (23).

Желанието на Папата е тази Година, живяна също под знака на споделянето на божественото милосърдие, да се превърне в повод да „живеем във всекидневния живот милосърдието, което от вечността Бог излива над нас. Нека през този Юбилей да не се затваряме за изненадите на Бог. Той никога не се уморява да отваря широко врата на своето сърце и да ни повтаря, че ни обича и, че иска да сподели с нас своя живот. Нека в тази Юбилейна година, Църквата да бъде като ехо на Словото Божие, което отеква силно и убедително, като слово и жест на прошка, подкрепа, помощ и любов. Нека никога не се уморява да предлага милосърдие и да бъде винаги търпелива в утехата и прошката. Нека Църквата бъде глас за всеки мъж и жена и да повтаря с вяра и непрестанно: „Спомни си Твоите щедрости. Господи, и Твоите милости, защото са отвеки“ (Пс 25(24), 6).

В края на документа Папа Франциск посочва за пример Мария, Майка на Милосърдието, Ковчеже на завета между Бог и хората, Онази, която „показва, че милосърдието на Сина Божий не познава граници и достига до всички без изключение“.

Юбилейната година ще завърши на 20 ноември 2016, празник на Христос Господ на Вселената. „Как бих желал идните години да са пропити от милосърдието, за да се отправим към всеки човек, носейки добротата и нежността на Бог!“, завършва Папата. „Нека елея на милосърдието, като знак на Царството Божие сред нас, да стигне до всички вярващи, близки и далечни“.

Копие от юбилейната Була бе връчена от Папата на представители на Църквата по света и на апостолическите протонотариуси.

svt/ rv