2015-04-11 14:21:00

Папата към богопосветените: бъдете свидетели, а не само учители


„Бъдете свидетели, не само учители“: това бе призива на Папа Франциск към участниците във формационния семинар за богопосветените, който се проведе в Рим по повод Годината на богопосветения живот. На срещата с Папата във ватиканската аула „Павел VI“ взеха участие повече от 1400 наставници на богопосветените от цял свят.

В словото си Папа Франциск отбеляза, че „пред безспорното количествено намаляване на богопосветените по света, все по-наложително е задължението за една подготовка за богопосветения живот, която да оформя наистина в сърцето на младежите Христовото сърце, за да имат същите негови чувства“. „Не съществува криза в званията, там където богопосветените са способни да предават, чрез личното свидетелство, красотата на посвещението“, констатира Папата:

„Там свидетелството е плодотворно. Ако няма свидетелство и последователност, няма да има и звания. Вие сте призвани за това свидетелство. Това е вашето служение и мисия. Вие не сте само „учители“; вие сте преди всичко свидетели на следването на Христос чрез вашата лична харизма. Това може да се направи, ако всеки ден се преоткрива с радост, че сме ученици на Исус. Оттук произлиза и необходимостта да се грижете винаги и за вашата лична формация, като изхождате от силното приятелство с единствения Учител“.

Папа Франциск призова присъстващите да си спомнят за първата среща с Господ, „онази среща, която не се забравя, но понякога е покрита от работата, безпокойствата, греховете и суетата“. „За да се даде свидетелство е необходимо, да се върнем към онова първо „удивление“ и оттам да се тръгне отново на път. Ако не се следва пътя на „паметта“ има опасност да остана там, където съм сега и да не знам, защо съм там“.

„Богопосветения живот е едно от най-ценните съкровища на Църквата, но понякога служението на наставника на богопосветените може да бъде видяно като тежест, сякаш ни отдалечава от неща по-важно. Но това е заблуда, изкушение“:

„Мисията на наставника на богопосветените е важна, но важно е също да се формира в мисията, в силната обич към възвестяването на Христос, в онзи плам да се отиде навсякъде, във всяка периферия, за да се възвести на всички любовта на Исус Христос, особено на отдалечените, грешниците, бедните, но и да им позволим на свой ред да ни евангелизират. Всичко това изисква солидни основи, една християнска структура на личността, която днес дори семействата не са способни да дадат. А това увеличава вашата отговорност“.

Папа Франциск подчерта, че едно от качествата на наставника е „голямата му обич към младите, за да оформя в тях сърца способни да приемат всички, сърца богати на милосърдие, пълни с нежност“, за да бъдат способни да искат и да дадат на младите максималното“:

„Не е вярно, че съвременните младежи са посредствени и не са благородни; те имат нуждата да изпитат, че „си по-блажен в даряването, отколкото в получаването“, че има по-голяма свобода в послушанието, по-голяма плодовитост в девственото сърце, по-голямо богатство като не се притежава нищо. Оттук се ражда необходимостта да сме изпълнени с любов и  бъдем внимателни към пътя на всеки един и евангелски взискателни във всеки етап от подготовката им, като се започне от избора на званието, за да не може евентуалната криза на количеството да доведе до по-сериозна криза на качеството“.

Папа Франциск посочи, че това е „една опасност, защото младежите, които не са уравновесени, търсят несъзнателно силни структури, които да ги закрилят“.

„Тук се намира способността да се каже „не“. Не да се изгони, а да се придружи. Така както се придружава при влизането, по същия начин трябва да се придружи и при излизането, за да може той или тя, с необходимата помощ, да намерят пътя“.

Папа Франциск призова младежите да вземат за пример многобройните възрастни богопосветени, които дариха живота си на посвещаването. „Това е в полза, защото младежите имат нюх за откриването на истинността“. Светият Отец насърчи и наставниците да са търпеливи, както е търпелив Бог: да са способни да чакат и придружават: „в тази мисия не трябва да се пести нито време ,нито енергия. Не трябва да се обезкуражаваме, когато резултатите не отговарят на очакванията. Болезнено е да се види младеж, който след три или четири години напуска. Това е „мъченичеството“ на наставниците: когато има провали или техния труд не е ценен.

Накрая Папата призова:

„Молете се за мен, та Бог да ми ради малко от онази своя добродетел, която е търпението“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.