Смъртта и възкресението на Христос залог за нашето спасение

„Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и моят служител“ (Йоан 12, 20-33)

Лигургията от Пета постна неделя ни предлага евангелският откъс в който Исус известява, че е настъпил часа, Сина човечески да бъде прославен. Като се обръща към учениците си Исус казва: „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот“. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет.

 

Скъпи братя и сестри,

 

Днешното Евангелие на Йоан ни разказва за гърците, които са искали да видят Исус. Но те не искали точно да Го видят, по-скоро са искали да се запознаят с Него и с учението Му. Затова, молят да им станат посредници Андрей и Филип, единствените апостоли с гръцки имена, родени във Витсаида, където са живеели заедно гърци и евреи. На пръв поглед молбата на гърците не е удовлетворена, понеже Исус не установява пряк контакт с тях. Но това е само на пръв поглед! Христос, който е отхвърлен от евреите, разбирайки, че езичниците искат да Го следват, осъзнава, че е дошъл часът на кръстната Му смърт. Наистина, езичниците ще Го видят, но това ще стане с очите на вярата, след като Исус умре и възкръсне.

Исус подчертава ясно факта, че само ако умре ще може да донесе най-ценния плод за нас - спасението. Господ отново ни припомня притчата за зърната, хвърлени в почвата. Но в евангелския откъс от евангелието според Йоан, акцентът е поставен не на растежа на зърното и на реколтата, а именно на смъртта. Исус, който е бил истински човек, се е страхувал от смъртта. Но Той е искал да изпълни промисъла на Отца и това, което в очите на света е било провал, всъщност е триумф. Това се отнася не само за Исус, но и за нас. Затова Господ казва: "и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител".

Вече се приближаваме към края на Великия пост - време, през което размишлявахме за смисъла на живота ни и за целта му. Исус ни спасява, но не ни спестява страданията, през които трябва да преминем през житейския си път. Христос ни обещава нещо по-голямо - ще можем да бъдем с Него в славата Му, но само ако наистина сме Го следвали през живота си, който е само миг от вечността на Бога. Амин.