Папа Франциск: общество без деца е тъжно и сиво

„Децата носят усмивки и надежди, понякога също проблеми и грижи, но е по-добре да има общество с тези проблеми, отколкото  тъжно и сиво общество без деца“. Това каза Папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“, и посвети на  „децата, най-големия дар за човечеството, но най-изключените, защото дори не им позволяват да се родят“. Светият Отец посочи, че идната седмица, ще се спре на „някои рани в детството“ и сподели спомените си от децата с които се е срещнал по време на последната апостолическа визита в Азия: „те бяха изпълнени с живот и ентусиазъм, но от друга страна, виждам по света много от тях да живеят в недостойни житейски условия. За едно общество може да се съди – не само от морална гледна точка, но и от социална - по това как се отнася към децата. Това е знак дали то е свободно или подвластно на международните интереси!“.

"Децата ни напомнят преди всичко, че през първите години от живота всички сме изцяло зависими от грижите и любовта на другите", каза Папата. "Този етап не липсва и в живота на Сина Божи. Това е тайната, която съзерцаваме всяка година на Рождество Христово. Рождественската пещера е иконата, която ни предава, по най-обикновения и пряк начин, тази действителност. Любопитно е, че Бог не среща трудност да бъде разбран от децата и децата нямат проблеми да разберат Бог. Не случайно, в Евангелието срещаме някой много красиви и силни и красиви думи на Исус за „малките“.  Терминът „малките“ посочва всички хора, които зависят от помощта на другите, по-специално децата. Например Исус казва: „прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на малките“ (Мт. 11, 25). Но също: „Гледайте да не презрете един от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мт. 18, 10). Ето защо, по само себе си, децата са богатство за обществото и за Църквата, защото ни припомнят постоянно необходимото условие, за да влезем в Царството Божие: да не се смятаме за самодостатъчни, а нуждаещи се от помощ, любов и прошка. Всички ние се нуждаем от помощ, любов и прошка!“.

Децата, посочи още Папа Бергольо, „ни припомнят и едно друго хубаво нещо; припомнят ни, че винаги сме чеда; дори и да сме пораснали или остарели, дори и да сме станали родители или да заемаме отговорен пост, под всичко това остава нашата идентичност на чеда. Всички сме чеда. Това винаги ни връща към факта, че живота не сме си го дали сами, а сме го получили. Големят дар на живота е първия подарък, който сме получили. Понякога, живеем така сякаш сме господари на нашия живот, забравяйки, че сме изцяло зависими. Ето защо, голяма радост носи усещането, че във всяка възраст от живота, във всяко социално положение, сме и оставаме деца. Това е основното послание, което децата, с тяхното присъствие, ни отправят. Само с присъствието си ни припомнят, че всеки един от нас и всички ние сме чеда“.

Светият Отец посочи, че децата са носители на многобройни дарове и богатства, като изброи само някой от тях. „Чрез техния изпълнен с доверие и чист поглед, те ни носят тяхното виждане за реалността. Детето притежава едно спонтанно доверие в баща си и майка си; притежава спонтанно доверие в Бог, в Исус, в Дева Мария. Същевременно, неговия вътрешен поглед е чист, все още неомърсен от злонамереността, от лицемерието, от „утайките“ на живота, които втвърдяват сърцето. Знаем, че също и децата имат първоначалния грях, притежават техните егоизми, но съхраняват чистотата и вътрешната простота“. Спонтанно Папата прибави: „Децата не са дипломатични: казват направо това, което чувстват и виждат. И понякога поставят в трудност родителите: „Този не ми харесва, защото е грозен“, казват в присъствието на други хора. Но децата казват това, което чувстват, не са лицемери. Все още не са се научили на онази „наука на лицемерието“, която ние възрастните сме научили“.

В тяхната вътрешна чистота, децата притежават способността да получават и даряват нежност, изтъкна Папа Франциск. „Нежността означава, да притежаваш сърце „от плът“, а не „от камък“, както казва Библията (Йез. 36, 26). Нежността е също поезия: да „чувстваш“ нещата и събитията, а не да се отнасяш към тях като обикновени предмети, да ги използваш, защото са нужни. Децата притежават способността да се смеят и плачат. Някой от тях, когато ги вземам, за да ги прегърна, се смеят; други, виждайки ме облечен в бяло си мислят, че съм лекар и плачат… но спонтанно! Децата са такива: смеят се и плачат: неща, които в нас големите, често се „блокират“, които вече не сме способни да правим. Много пъти нашата усмивка е фалшива, без живот, изкуствена като на клоуните. Децата се смеят и плачат спонтанно. Това зависи от сърцето, а често нашето сърце се блокира и губи способността да се смее и плаче. Ето защо, децата могат да ни научат отново да се смеем и да плачем.  Но ние трябва да се запитаме: усмихвам ли се спонтанно и с любов, или усмивката ми е изкуствена?Плача ли или съм загуби способността да плача? Два много човешки въпроса на които ни учат децата. Поради тези причини, Исус приканва учениците си да „станат като децата“, защото, „който е като тях, принадлежи на Царството Божие“ (Мт. 18, 3; Мк. 10, 14).

Папа Франциск завърши, като припомни на присъстващите на площада, че „децата носят живот, радост, надежда, но също проблеми. Но, това е живота. Разбира се, носят също грижи  и понякога много проблеми; но е по-добре едно общество с тези грижи  и проблеми, отколкото едно тъжно и сиво общество, защото е останало без деца! Когато сме свидетели на общество, където раждаемостта стига едва едни процент, можем да кажем, че това общество е тъжно и сиво, защото е останало без деца“.

svt/ rv