За да бъдем спасени, трябва да вярваме в Исус

Бог проводи Сина, за да бъде светът спасен чрез Него  (Йоан 3, 14-21)

Евангелието за Четвъртата постна неделя ни представя разговора между Исус и Никодим. Исус казва: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него“. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

Скъпи братя и сестри,

В евангелието Исус разказва на Никодим за смисъла на Своята мисия на земята. Месията според евреите е трябвало да възстанови земното им царство и да ги освободи от окупаторите. Но Божият Син не става човек поради тази причина. Изпратен е от Отца, за да донесе спасение на хората. А защо го прави? Бог обича хората и това е единствената причина, поради която е готов да жертва Сина Си. И от този факт сами можем да си направим изводите, колко е голяма любовта на Бог към нас щом е готов на всичко, за да бъдем щастливи.

Идването на Исус бележи един прелом в човешката история, не само в хронологичен смисъл, а по-особено в духовен. Св. Йоан много често подчертава, че спасението не е нещо, което трябва да очакваме, а нещо, което вече преживяваме. Но за да бъдем спасени, трябва да вярваме в Исус, т.е. да имаме упование в Неговите думи и да Го следваме в ежедневния си живот. Който не вярва в Исус е вече осъден, понеже сам се е отказал от спасението.

Звучи много лесно, но на упование в Бога се учим през целия си живот. Ние обичаме тъмнината, защото тя прикрива истината за нас. Истината, която освобождава, е често най- големият ни страх. Времето на Великия пост е и време за размисъл над нашия живот, който преминава като миг. Имаме нужда от промяна и Бог ни дава и днес тази възможност. Но дали сме готови да приемем това предизвикателство? Амин.