Франциск: изповедта не е разпит, а среща с Божието милосърдие

Изповедта не трябва да бъде „мъчение“ или „тежък разпит“, а освободителна среща, която изразява безкрайното милосърдие на Бог: това бе препоръката на Папа Франциск към 500 участници в курса организиран от Апостолическата пенитенцерия, които прие на аудиенция във Ватикана. Целта на курса бе да помогне на новите свещеници  в правилното упражняване на Тайнството Помирение.
 
Църковните Тайнства са „място на Божията нежност за хората“, където може да се почувства, че Бог иска „да ни прегърне, без да се срамува от нас и нашите ограничения“, каза Папата. По специално Тайнството Покаяние, което „прави присъстващо Божието милосърдие“.
 
„Не съществува грях, който Бог да не прости! Само онова, което избягва Божието милосърдие не може да бъде простено, както онзи, който избягва слънцето на може да бъде нито осветен нито стоплен“.
 
Папата посочи три “напътствия“ към изповедниците. На първо място да живеят Тайнството Покаяние като „средство за възпитание в милосърдието“: „Това означава да се помогне на нашите братя в човешкото и християнско помирение и разбиране“, обясни Папа Франциск. „Изповедта не трябва да бъде „изтезание“, а всеки трябва да излезе от изповедалнята щастлив, с радостно лице и надежда“. Не трябва да бъде „тежък, досаден и натрапчив разпит“, а по-скоро една освободителна среща изпълнена с хуманност“.
 
Изповедта трябва да бъде и Тайнство на Помирението, посочи Папата. „Колко пъти сме свидетели на изповеди, които ни обогатяват!“. „Бедни духом, които изцяло се отдават на господ, поверяват се на Църквата и на изповедника“. „Много често присъстваме на истински чудеса на обръщане“. „Колко много можем да научим  от обръщането и покаянието на нашите братя!“. „Трябва винаги да гледаме към небето и свръхестественото“. Този поглед ни прави да бъдем „смирени, приемащи и милосърдни към един брат или сестра, които искат да бъдат изповядани“.
 
„Също изслушването на грехове трябва да бъде свръхестествено, зачитащо достойнството и личната история на всеки, така че да разбере какво Бог иска от него“, допълни Папата. Затова Църквата е призвана „да въведе своите членове – свещеници, духовници и миряни – в изкуството да придружават, за да могат всички да се научат да си събуят сандалите пред свещената земя на другия“. „Всеки покайващ се брат или сестра, който се спира пред изповедалнята е „свещена земя“, която трябва да бъде култивирана с пастирско усърдие и внимание“.

dg/ rv