Тайната за Светата Троица в Източната и Западната църковна традиция

Необходимостта, красотата и радостта да се споделя общата вяра между Източното и Западното християнство, независимо различията между двете деноминации. Това бе водещата линия на втората проповед за Великите пости на проповедника на Папския дом, отец Раниеро Канталамеса, представена в параклиса „Redemptoris Mater“ във Ватикана, в присъствието на Папа Франциск. В центъра на размишлението бе тайната на Светата Троица, която трябва да обожаваме заедно и възвестяваме по разбираем начин на съвременните хора.

В проповедта си отец Канталамеса се позова на призива на Папа Франциск, "по пътя към единението, да се споделят многобройните неща, обединяващи Източното и Западно християнство и които са много повече от нещата, които ги разединяват". Според проповедника, това е своеобразна промяна в перспективата, която „вследствие представя реалните доктринални различия, като съвместими, дори обогатяващи, а не като „грешка“.  Една от големите тайни в които съществува съгласуваност във вярата, въпреки различията между православните традиции и католическата традиция, е тайната за Светата Троица, определена от отец Канталамеса като „Еверест на вярата“.

„Латинската и гръцката традиция, изхождат от единството на Бог. Затова, както гръцкия, така и латинския „Символ на вярата“ започват с думите „Вярвам в един само Бог“. Но това единство за западните християни е разбрано все още като безличностно или пре-персонално; същността на Бог се определя вследствие в Отец, Син и Свети Дух, без естествено да се смята, че е предвечна на трите лица от Светата Троица. В латинското богословие, трактатът „De Deo uno“, за Бог един, винаги предшества трактата „De Deo trino“, за Триединния Бог. За гърците, това единство е личностно, защото за тях „единството е Отца, от когото и за когото съществуват другите лица от Троицата“.

Тези два подхода на приближаване към Тайната са легитимни, независимо, че днес съществува тенденцията да се предпочита гръцкия модел в който „единството на Бог е неразделна част от Троицата и сформира една единствена тайна и извира от един-единствен акт“:

„С по-прости думи, можем да кажем че: Отец е изворът, абсолютния произход на любовта. Синът не може да съществува като Син, ако не получи от Отца всичко онова, което Той е. Свети Йоан Дамаскин пише: „По причина на Отца – т.е. поради факта, че Отца съществува – съществуват също Сина и Духа“.

Отца е единствения, дори и в контекста на Троицата, абсолютно единствения, който няма нужда да бъде обичан, за да обича. Само в Отца се осъществява съвършеното уравнение: „да бъда, значи да обичам; за другите две лица, „да бъда, значи да съм обичан“.

Отец Канталамеса отбеляза, че ако този подход предоставя правилната схема да се говори за Троицата, то онова, което гарантира „основното съдържание, душата, която е любовта“ е приноса на латинското богословие със свети Августин, оценен с течение на времето и от източните християни:

„Свети Августин базира своето учение за Светата Троица върху определението „Бог е любов“ (1Йо. 4,16), виждайки в Светия Дух взаимната любов между Отца и Сина, според триадата: обичащ, обичан, обич, която неговите средновековни последователи ще обяснят по-добре и ще я направят дори канонична“.

По различен, но взаимодопълним начин двете богословия разбират същността и връзките в лоното на Светата Троица, като гръцкото богословие проявява повече интерес към иманентността на Бог един и Троичен, а западното към проявата Му в историята на спасението. Тези два подхода са необходими за християнската вяра:

„Църквата се нуждае да приеме в пълнота подхода на Православието за Троицата в нейния вътрешен живот, т.е. в молитвата, в съзерцанието, в литургията, в мистиката; нуждае се и от латинския подход за евангелизаторската си мисия извън своите граници“.

Но какво трябва да се каже на невярващия и секуларизиран свят?, запита риторично отец Канталамеса. „Преди всичко, че Бог съществува, че ни е създал от любов, че е добър баща, който ни се откри в Исус, според думите на св. Августин“:

„Ако съществува нещо в древния език на Отците, което все още може да помогне на съвременните хора - ако не да им обясни, то поне да си изградят една представа за Троицата - то това е именно езикът на Свети Августин, който базира всичко на любовта. По само себе си любовта е общение и взаимоотношение; не съществува любов освен между двама или трима души. Всяка любов е движението на едно същество към друго същество, придружено от желанието за единение. Между човешките твари, това единение е винаги несъвършено и преходно, дори и в най-пламенните любови; само между божествените личности единението се реализира цялостно, правейки от Трите лица, от вечността, един само Бог".

Църквата трябва да намери начин  да възвестява тайната на Бог един и троичен с подходящи категории, а това е език, който и днес съвременния човек е способен да разбере:

„Ако Бог е любов, то не съществува любов, която да не е любов към нещо или към някого. Ето защо, ако Бог е любов, трябва да има някого, когото да обича. Любовта изисква. Където Бог е върховния закон или власт, няма нужда от много хора, защото може да се упражнява самостоятелно властта; но когато Бог е разбран като любов, ако не може да се разбере Тайната на Светата Троица, то поне можем да кажем, че не може да бъде различно от това“.

Свети Августин вдъхнови и последното размишление и призива на отец Канталамеса за втората проповед през Великите пости:

„Когато искате да преплувате морето, най-важното казва Свети Августин, е да не стоите на брега и да търсите с поглед, какво има на другия бряг, а да се качите на лодката, която да ви отведе на този бряг. Така, най-важното за нас не е да правим проучвания за Светата Троица, а да пребъдваме във вярата на Църквата, която е лодката, отвеждаща ни към нея“.

svt/ rv