Папата: Бог винаги прощава, но иска и ние да прощаваме

За да поискаме прошка от Бог, трябва да следваме поученията от молитвата „Отче наш“: трябва да се разкаем искрено за личните грехове, със съзнанието, че Бог прощава винаги,но също и ние трябва да простим на другите със същата любов. Това каза Папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в параклиса на религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Бог е всемогъщ, но също неговото всемогъщество може да бъде спряно пред вратата на едно сърце, което не възнамерява да прости на онзи който го е наранил. Папата се спря на евангелския откъс в който Исус казва на Петър, че трябва да се прости „седемдесет пъти по седем“ (Мат. 18, 21-25), което означава винаги, като подчерта, че Божията прошка към нас и нашата прошка към другите са тясно свързани. „Всичко зависи от това как се представяме пред Бог, за да искаме прошката Му“, каза Папата, който посочи са пример пророк Азария, призоваващ милост за своя страдащ народ,  виновен, че е „изоставил закона Божи“ (Дан. 3, 25.34-43). „Азария не роптае, не се оплаква пред Бог за страданията, а признава грешките на народа и се покайва“, посочи Светия Отец: „Да се поиска прошка е различно от това да се поиска извинение. Сгрешил съм? Извинявай, сгреших. Съгреших! Това е нещо различно. Грехът, не е обикновена грешка. Грехът е идолопоклоничество: обожава се идола на горделивостта, суетата, парите, на моето его, на благоденствието. Много са идолите, които имаме. Затова, Азария не иска извинение, а прошка“.

Прошката се иска искрено от сърце и от сърце трябва да бъде дадена, на който ни е наранил. Също като господаря от притчата, разказана от Исус, който опрощава големия дълг на своя слуга, подтикнат от състрадание заради молитвите му. А не, като същия този слуга, който се отнася безмилостно към своя ближен, хвърляйки го в затвора, независимо, че сумата, която му дължи е нищожна. „Истинската прошка е тази на която ни научи Исус в молитвата ‘Отче Наш’“, посочи Папата:

„Исус ни учи да се молим на Отца, като казваме: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ако не съм способен да простя, не съм способен и да искам прошка. Някой ще възрази: ‘Отче, аз се изповядвам’. ‘Какво правиш преди да се изповядаш?’. ‘Мисля за лошите неща, които съм направил’. ‘Добре’. ‘След това искам прошка от Господ и обещавам да не правя повече така’. ‘Добре’. ‘След това отиваш при свещеника? Но преди това ти липсва нещо: прости ли на онези, които са те наранили?’“.

„Прошката, която Бог ще ти даде, изисква ти да простиш на другите“, поясни Папата: „Тези са нещата на които Исус ни учи за прошката. Първо: да се иска прошка, не е просто да се поиска извинение. Означава да съзнаваш за извършения грях, за извършеното идолополоничество, за многобройните идолополоничества. Второ: Бог прощава винаги, но иска от мен да простя. Ако не простя, в определен смисъл затварям врата за прошката на Бог. ‘Прости ни дълговете, както и ние ги прощаваме на нашите длъжници’”.

svt/ rv