Папата: единство между литургията и живота

Не можем да заменим с молитви и набожни практики, поведения, противоречащи на справедливостта, честността и милосърдието. Това каза Папа Франциск на литургията на 7 март, която предстоятелства в римската енория „Всички Светци“. Богослужението бе по повод първата литургия на италиански език, отслужена в същата църква на 7 март 1965 от Павел VI, съгласно наредбите на Втория ватикански събор, съдържащи се съборната Конституция за Светата литургия, Sacrosantum Concilium, обнародвана на 4 декември 1963.  С този документ започва дълбоката литургична реформа, определена от Папа Франциск като "смел жест, защото по този начин народа съумя да разбере това, което прави, а за нас е важно да следваме по този начин Литургията". Един от основните принципи на литургичната реформа е съзнателното и активно участие на верните в литургиите на Църквата, което води до цялостното или частнично премахване на латинския език и въвеждането на възможността за отслужването на литургията на местен език.

В проповедта си Папата призова за „хармония между това, което литургията отслужва и това, което живеем“ и да се „положат усилия за пречистването на Църквата, духовната сграда в която всеки един от нас, по силата на Кръщението, е жива част“. Като припомни думите на Съборната конституция Sacrosantum Concilium, че "Литургията е първия и незаменим извор от който вярващите могат да извлекат истинския християнски дух", Папа Франциск се спря на съществената връзка, обединяваща живота на Христовия ученик и литургичния култ, като се позова на неделното евангелие (Йоан 2, 13-25) в което Исус изгонва търговците от храма, като им казва да не превръщат дома на Отца му в тържище. Този жест на Исус, не се отнася само до търговията в храма, а по-скоро до един определен вид религиозност: „Жестът на Исус е жест на „почистване“, на пречистване и поведението, което Той отрича може да се намери в пророческите текстове, според които Бог не харесва външния култ, направен от материални жертви и базиращ се на лични интереси (Ис. 1, 11-17; Йер. 7, 2-11)“.

Папата призова да се разбере добре призива на Исус: „Това и призив към истинския култ, към единство между литургията и живота; призив, който е валиден за всяка епоха и също за нас днес. Единство между литургия и живот. Литургията не е нещо странно, далечно и докато се отслужва аз мисля за други неща или моля броеницата. Не. Съществува единство  между литургичното служение, което после отнасям в моя живот; и по този въпрос трябва да напреднем още, трябва да изминем още много път“.

„Какво намираме, когато посещаваме нашите храмове? Оставям ви този въпрос“, каза Папа Франциск.

Литургията не е ритуал, който трябва да извършим, а е извор на живот и светлина за нашия път на вярата, подчерта Светият Отец като поясни, какви са последствията от това: „Не се ходи на Църква, за да се чувстваме в изправни отношения с Бог, а за да намерим чрез Неговата благодат, действаща в Тайнствата, силата да мислим и действаме според Евангелието“. Папа Франциск констатира, че не са малко католиците, които казват: „Ама, аз, Господи, ходя всяка неделя на Църква, но ти не се намесвай в моя живот, не ме безпокой". Христовият ученик ходи на църква, за да се срещне с Господ, подчерта Папата. Ето защо, „не трябва да се заблуждаваме, че можем да влезем в дома Господен, за да „покрием“ с молитви и набожни практики, поведения противоречащи на изискванията на справедливостта, честността и милосърдието към ближния. Не можем да заменим с „религиозни подаръци“ това, което е дължимо на ближния, отлагайки истинското обръщане на сърцето“.

Папа Франциск подчерта, че Великите пости са благоприятно време за обръщането на сърцето, за преоткриването на Тайнството на покаянието и помирението, които „ни помагат да укрепваме в общението с Бог, възвръщат ни загубената радост и ни карат да изпитаме утехата, че сме приети лично от милосърдната прегръдка на Отца“.

Светият Отец  припомни и повода за отслужването на литургията в църквата „Всички светци“, която определи, като „храм построен благодарение на усърдието на свети Луиджи Орионе“:

„Тук преди петдесет години, блажен Павел VI, с отслужването на литургия на езика говорен от народа, дава началото, в определен смисъл, на литургичната реформа. Пожелавам ви, това обстоятелство да съживи във всички вас любовта към Божия дом. Тук можете, всеки път когато пожелаете, да почувствате възстановяващата сила на личната и колективна молитва. Нека Слушането на Словото Божие, провъзгласено по време на литургичната асамблея, да ви подкрепя по пътя на вашия християнски живот“.

Папа Франциск подчерта и стойността на общността: „Тук, между тези стени, се срещате не като чужди, а като братя, готови с желание да си помагате, защото сте свързани от любовта към Христос, която е в основата на надеждата и християнския ангажимент“.

Накрая Светият Отец призова всички да „подновят стремежа за пречистване и вътрешното почистване на духовната сграда на Църквата“.

svt/ rv