Папата: държавата не може да печели от медицината

Когато „логиката на печалбата“ вземе превес над логиката на „солидарността и безвъзмездността“, дълг на обществото е да се грижи за човека. Това посочи Папа Франциск на аудиенцията с участниците в пленарната асамблея на „Папската академия за живота“, която се провежда във Ватикана на тема „Помощ и палиативни грижи за възрастните хора“. Председателят на академията, монс. Игнасио Караско де Паула посочи, че темата не е само „справедливо признание към онези, които са ни отвори пътя на живота“, но и дължимо „оценяване на тяхното неотменно достойнство“.

Светият Отец изтъкна, че този вид логика взима превес дори в самите семейства, докато човекът, „обичан от Бог“, е добро – за себе си и за всички:  „когато животът на човек стане много уязвим и започне да се приближава към своя край“, ние се чувстваме отговорни да се грижим  за него и да го придружаваме по най-добър начин. Дори в Библията се съдържа укор към онези, които пренебрегват или се отнасят зле към родителите си“. Папата посочи, че този укор е валиден и днес,  като даде пример с възрастни родители, които биват емаргинирани и изоставяни, след като вече са по-малко полезни.

Папа Бергольо апелира да се вслушаме смирено в Божието слово, съдържащо се в библейските текстове и по-специално когато Бог ни призовава да почитаме баща си и майка си.

Думата „почитай“ днес би могла да  се сведе до задължението да се уважава и полага грижа за онези, които, поради своето физическо или социално положение, могат да бъдат оставени да умрат, или да „им се помогне да умрат“. Затова цялото здравеопазване има специална роля в обществото, като свидетел на „уважението, което се дължи на възрастния човек и на всяко човешко същество“:

„Яснота и ефикасност не могат да бъдат единствените критерии, ръководещи действията на лекарите; нито пък правилата на здравните системи и финансовата изгода. Дадена държава не може да разчита на печалба от медицината. Точно обратното, най-важният дълг на дадено общество е грижата за човешката личност“.

Папата изтъкна, че палиативните грижи  досега „са били ценно придружаване на онкологично болните“, но днес има много и различни болести, често свързани със старостта и характеризиращи се с хронично и прогресивно изтощение, затова е нужна друга помощ:

„Възрастните се нуждаят преди всичко от грижи в семейството, които не могат да бъдат заменени дори и от най-ефикасните структури или от най-компетентните и състрадателни здравни работници“.

Папа Бергольо подчерта, че при напреднала или терминална болест, възрастните наистина имат нужда от хуманност, от подходящи отговори на техните нужди, затова палиативните грижи трябва да се  допълнят с грижи в семейството:

„Става дума за важна помощ, особено за възрастните, които, поради старостта, получават все по-малко внимание от страна на лечебната медицина и биват изоставяни. Изоставянето е най-тежката болест за възрастния, а също и най-голямата несправедливост, която той може да понесе: онези, които са ни помогнали да израснем, не трябва да бъдат изоставяни когато имат нужда от нашата помощ, от нашата любов и от нашата нежност“.

Папата насърчи професионалисти и студенти „да се специализират в този вид помощ“, която, „макар и да не спасява живота“, цени хората. От друга страна, всяко медицинско познание е наистина наука, „само ако е в помощ  за доброто на човека“, което никога не се постига, ако е изправено срещу неговия живот и достойнство“.

В заключение Папата отбеляза: „Повтарям апела на свети Йоан Павел II: „Уважавай, защитавай, обичай и служи на живота, на всеки човешки живот! Само по този път ще намериш справедливост, развитие, свобода, мир и щастие“.

man/rv