Белгийските епископи против евтаназията при деменция

„Категорично противопоставяне на допускането на евтаназия при пациенти с деменция“: това пише Епископската конференция на Белгия в декларация, публикувана в двата главни ежедневника в страната, „De Standaard“, който излиза на фламандски език и „La libre Belgique“, който се печата на френски. В документа примасите се позовават на проектозакона за разширяване полето на действие на евтаназията, за да може тя да се прилага и при хора с деменция, които по-рано са изрази своето желание с предварително подписана декларация.

Епископите обясняват, че настоящата действителност в страната е много сложна: стареенето на населението води до увеличаване на случаите на деменция, на дълбоки умствени нарушения, на пациенти в кома или терминално болни. Грижата за тези болни, изтъква Епископската конференция, „отговаря на един чисто етичен, а не икономически избор“, тъй като „човекът, засегнат от деменция, продължава да е човешко същество, до естествения завършек на живота си“.

Епископската конференция се спира на схващането за самостоятелността на човека, важен принцип, стига да не се превръща в „прекален индивидуализъм“. Примасите  изтъкват, че „индивидите не са острови и всяко човешко същество живее в социална, културна, историческа и релационна среда“.

В декларацията се посочва, че друга тема, излагаща на опасност човешкия живот, е т.нар. „качество на живота“, за което е трудно да се даде „обективна дефиниция“. По отношение на хората с деменция, „има риск върху пациента да се прехвърлят тревогите и страданията“ на близките. Докато главният принцип, който трябва да се има предвид, е именно „етическата отговорност за полагане на грижи“ за болните.

Белгийските епископи разобличават „атмосферата на евтаназия“, която се разраства в страната от 2002 г., когато влезе в сила закона за евтаназията за възрастни хора. От тогава „нормативните ограничения бяха системно нарушавани и кръгът от пациенти, които могат да бъдат включени в закона, се разширява постоянно“.

Според епископите, отговорът на проблема се съдържа в „любовта“, която е „свидетелство за безусловна солидарност“, тъй като „не трябва да се отваря широко вратата за евтаназията, а вратата на братството и солидарността“.