Папата: мъдростта на християнина е да не съди другите

„Лесно е да съдим другите, но напредъка в християнския живот се осъществява единствено чрез мъдростта да се самообвиняваме". Това каза Папа Франциск на литургията в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, първата след великопостните духовни упражнения.

 

В размишлението си Папата отбеляза, че литургичните четива за деня са посветени на темата за милосърдието (Дан. 9,4-10; Лк. 6, 36-38). Като припомни, че „всички сме грешници“ Светия Отец посочи „способността да се самообвиняваме“ като един от най-големите добродетели и първата стъпка за онзи, който иска да бъде християнин“:

 

„Всички сме много ловки, всички сме учители, когато се оправдаваме и казваме: „Не бях аз, не е моя вина, аз нямам нищо общо“. Всички притежаваме оправдателно алиби за нашите недостатъци и грехове и сме готови да покажем нашата невинност. Но по този начин не се напредва в християнския живот“.

 

„Лесно е да обвиняваме другите, но въпреки това, когато се държим различно се случва нещо странно: когато започнем да се вглеждаме в нещата които сме способни да извършим, от начало се чувстваме зле, възмутени сме, но това вследствие това ни дарява мир и здраве“ “, отбеляза Папата. „Когато усетя, че сърцето ми е изпълнено със завист и зная, че с нея съм способен да говоря зад гърба на другия и да го убия духовно, тогава истинската мъдрост е да обвиня себе си. Ако не се научим на тази първа стъпка в живота, никога не ще можем да вървим по пътя на християнския и духовния живот“:

 

„Първата стъпка е да обвиня себе си. Но не с показност, а само между мен и моята съвест. Например когато минавам пред един затвор дали си казвам: „Тези си го заслужават“. „Но знаеш ли, че ако не беше благодатта Божия и ти щеше да си там? Замислил ли си се, че си способен на нещата, които те са извършили, дори на по-лоши от техните?“. Това е да обвиняваш себе си, да не укриваш от себе си корените на греха, които са в нас, многобройните неща на които сме способни, дори и да не се виждат“.

 

Папата посочи и добродетелта „да се срамуваме пред Бог в един своеобразен диалог с Бог в който признаваме срама от нашия грях и величието на Божието милосърдие:
 

„На Теб, Господи, Боже наш, са милосърдието и прошката. Срама е за мен, а милосърдието и прошката са твои“. Това е диалога с Господ, който ще ни бъде от полза през тези велики пости: самообвинението. Нека изпросим милосърдието. В Евангелието, Исус казва ясно: „Бъдете милосърдни, както е милосърден вашия Отец“. Когато се научим да обвиняваме себе си, тогава можем да бъдем милосърдни с другите: „Кой съм аз, за да съдя, ако съм способен да правя и по-лоши неща?“.

 

Папа Франциск подчерта, че думите „Кой съм аз, за да съдя?“, отговарят на призива на Христос: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лк. 7,37). Въпреки това, констатира Папата, „колко много ни харесва да съдим другите и да говорим зад гърба им“:

 

„Нека Господ, през  тези велики пости, да ни даде благодатта да се научим да се самообвиняваме, съзнавайки, че сме способни на най-лошите неща, и да казваме: „Имай милост към мен Господи, помогни ми да се срамувам и бъди милосърден, за да мога да бъда милосърден с другите“.

 

svt/ rv