Папата: да започнем Великия пост с "дара на сълзите"

Великият пост е времето в което вярващия се стреми по-тясно да се едини с Исус, за да сподели тайната на Неговото страдание и възкресение. Това посочи Папа Франциск в размишлението си на литургията за Пепеляна сряда в базиликата „Света Сабина“ на авентинския хълм в Рим, предшествана от ритуала на посипването на главите на верните с пепел с което започнаха четиридесетдневните велики пости за католиците от латински обред. Преди литургията Папа Франциск оглави покаятелната процесия от близката църква на „Свети Анселм“, придружен от кардиналите, архиепископите и епископите, монасите бенедиктинци, отците домениканци и вярващите.

Като се позова на литургичните четива за Пепеляна сряда, в които пророк Йоил приканва всички към вътрешно обръщане, Папата се спря по-специално на молитвата на свещениците, която – както съветва пророкът – трябва да бъде придружена от сълзите: „Ще бъде от полза за всички, но специално за нас свещениците, в началото на Великите пости да изпросим дара на сълзите, за да бъдат нашата молитва и обръщане по-автентични и нелицемерни. Ще бъде от полза да се запитаме: Аз плача ли? Папата плаче ли? Кардиналите плачат ли? Богопосветените и свещениците плачат ли? Дали плачът е част от нашите молитви?“.

Папа Франциск отбеляза, че „често лицемерието петни нашите милосърдни дела, като милостинята, поста и молитвата“: „Лицемерите незнаят да се молят, забравили се как се плаче, не просят дара на сълзите. Когато се прави добро, почти инстинктивно в нас се ражда желанието да бъдем почитани и да ни се възхищават за това добро дело, за да задоволим нашето его. Исус ни приканва да вършим добри дела без каквото и да е упорство и да се уповаваме единствено на отплатата от Отца, който вижда ‘в скришно’“ (Мат. 6, 18).

Папа Бергольо припомни, че „ние сме ограничени твари, грешници, които винаги се нуждаят от покаяние и обръщане. Тази е истината на човешкото съществувание“: „Важно е да се вслушаме и приемем призива за обръщане в това наше време, който ни насърчава да се завърнем, както направи блудния син от притчата, в прегръдката на Бог, нежния и милосърден Отец, да ридаем в неговата прегръдка, да Му се доверим и поверим „.

Папа Франциск поясни, че завръщането при Господ с цялото си сърце означава „да тръгнем по пътя на едно обръщане, което не е повърхностно и временно, а по-скоро духовно, което докосва най-съкровеното място на човешката личност“:„Сърцето в което са положени нашите чувства и е център в който узряват нашите решения и поведения“

„Господ не се уморява никога да бъде милосърден към нас и ни предлага Неговата прошка, приканвайки ни да се завърнем при Него с ново сърце, пречистено от злото и чрез сълзите, за да ни направи част от Неговата радост. Бог не се поколеба да пожертва своя Единороден Син“, подчерта Папата.

„Христос, който бе праведен и без грях, на Кръста бе натоварен с нашите грехове и по този начин ни изкупи и оправда пред Бог. Чрез Него ние можем да станем праведни, чрез Него можем да се променим, ако приемем благодатта Божия и не пропуснем  този благоприятен момент. Нека се спрем за миг и да се помирим с Бог“.

След като бе посипан с пепел от кард. Йозеф Томко, припомняйки библейските думи „Спомни си, че от пепел си направен и в пепел ще се превърнеш“, Папа Франциск посипа главите на присъстващите в базиликата сред които кардинали, едно семейство с три деца, монаси бенедиктинци и отци домениканци.

Накрая Папата призова присъстващите да започнат „изпълнени с вяра и радост тези четиридесетдневни пости, поверявайки на Мария нашето духовно обновление срещу греха“. Папа Франциск отправи молитва, „външното спазване на поста да бележи едно дълбоко духовно обновление“.

svt/ rv