Състоянието на диалога между католици и православни

„Пролетта в диалога на любовта, която католиците и православните преживяват днес, основно благодарение на сближаването на мисълта между Папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей, което се улавя лесно чрез срещите и думите, които си разменят, ни позволява да гледаме с оптимизъм за продължаването на богословския диалог между Католическата и Православната Църква“. В това е убеден отец Андреа Палмери, подсекретар на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, който на страниците на ватиканския официоз Осерваторе Романо прави равносметка на състоянието на богословския диалог между католици и православни, повлиян от тринадесетото заседание на Смесената международна комисия за богословски диалог, проведено в Аман през септември м.г. и от трите срещи между Папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в края на годината. Предлагаме пълния текст на публикацията.

********
През 2014 г. отново се проведе общото заседание в пълен състав на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата и Православната Църква. Това заседание бе особено очаквано, понеже Комисията не бе заседавала в пълен състав от почти четири години. Освен това, специални очаквания бяха породени и от мястото на срещата. Домакин на събитието бе Йордания, изключително богата със свидетелства, свързани с библейското откровение, където е мястото на кръщението на Исус в река Йордан и планината Нево, а днес е в центъра на район, белязан от брутално насилие, засягащо различни малцинства, включително и християни от всички църкви в региона.

Всички участници в пленарната сесия имаха силното желание да продължи диалогът по плодотворен начин за да се даде знак за единство точно на това място, където продължаващите конфликти причиняват разделения. Тринадесетото заседание на комисията се проведе от 15 до 23 септември в Аман, по покана на гръцкия патриарх на Ерусалим Теофил III, за да се разгледа въпроса за богословската връзка между първенството и синодалността, посочени като теми за размисъл в дванадесетото пленарно заседание, проведено във Виена през 2010 г. По този повод Комисията, по предложение на православната страна, реши да не се продължи проучването на документа, озаглавен „Ролята на епископа на Рим в общението на Църквата през първото хилядолетие”, в който са били събрани исторически, патристични и канонически данни за разглеждания период, а да насочи вниманието си към въпроси с богословска и еклесиологическа насоченост. Комисията в Аман е работила върху документ, създаден по метода, договорен още в началото на дейността на организацията (Патмос-Родос 1980 г.).

През юни 2011 г. заседаваше смесената подкомисия със задачата за създаване на първия проект, който трябваше да се представи на смесената координационна комисия. Тя, по време на две срещи (в Рим през 2011 г. и в Париж през 2012 г.) преработи текста и реши да го представи за проучване на цялата комисия. Документът, озаглавен „Синодалност и първенство”, имаше за цел да открие богословската основа, която да обоснове твърденията в последния документ, публикуван от Комисията - „Еклесиологическите и каноничните последици от сакраменталната природа на Църквата. Църковното общение, съборност и власт” (Равена 2007), а именно, че „първенството и съборността са взаимозависими” и че „върховенството на различните нива на живота на Църквата, на местно, регионално и вселенско равнище, винаги трябва да се разглежда в контекста на съборността и по същия начин - съборността в контекста на първенството”(№ 43). Основата на взаимна зависимост между примата и съборността или синодалността на всички нива на църковния живот се открива предимно в тайната на Св. Троица.

Богатството на богословския размисъл във въпросния документ бе открито оценено от някои от членовете на Комисията, а други, по-специално от православната група, изразиха известна загриженост. По- специално, беше подчертано, че не е възможно да зависи пряко от модела на Св. Троица развитието на всички институции на живота на Църквата на всяко ниво. За да се преодолее това безизходно положение, Комисията реши да обсъди заключителната част на този документ и да повери на една редакционна група задачата да събира плодовете на тази дискусия и да се подготви нов документ. В резултат на тази нова редакция се получи един по- кратък текст, който имаше за цел да търси едно общо разбиране за това какво е първенството и синодалността на всички нива на църковния живот и как тези две действителности са дълбоко свързани помежду си, в светлината на опита от първото хилядолетие, по време на което християните от Изтока и Запада бяха в пълно общение. След дълго обсъждане, защото не бе възможно да се постигне общо съгласие за публикуването на документа, изготвен в Аман, Комисията реши да препрати текста до координационния комитет, за да се предвиди едно по- нататъшно изработване и подобряване на документа до следващото общо заседание на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата и Православната Църква. Предложено бе също, че Смесеният координационен комитет да заседава през 2015 г., когато да се предложат възможни дати за пленарно заседание, като се има предвид, че през 2016 г. се очаква да се свика Великият всеправославен събор.

В Аман присъстваха двадесет и три делегати от католическа страна, с някои отсъствия поради други ангажименти. Всички Православни Църкви, с изключение на Българската патриаршия, изпратиха свои представители. Комюникето, публикувано в края на срещата, представя списъка според диптисите на Православните Църкви: Вселенска патриаршия, Александрийска патриаршия, Антиохийска патриаршия, Йерусалимска патриаршия, Московска патриаршия, Сръбска патриаршия, Румънска патриаршия, Грузинска патриаршия, както и автокефалните Църкви на Кипър, Гърция, Полша, Албания, както и на земите на Чехия и Словакия. Работата на Комисията се ръководи от двама съпредседатели, кардинал Курт Кох, от католическата страна и Йоан Зизиулас, митрополит на Пергамон, от православна страна.

Членовете на комисията, събрали се в Аман бяха много разчувствани от положението на много християни и членове на други религиозни групи от този регион, които са жертвите на преследване и насилие. Комитетът искаше ясно да осъди всички престъпления, извършени в името на Бога и горещо се помоли за всички жертви на конфликтите в Близкия изток. Бе изказана особена благодарност към тези, които са ангажирани с посрещането на стотици хиляди бежанци, които напускат Сирия и Ирак. Специална молба бе отправена към всички религиозни лидери и към международната общност за да продължат с усилията си за подпомагане на бежанците и за да се гарантира продължаването на християнското присъствие в региона. Комисията най- накрая направи пламенен призив за освобождаването на митрополитите на Алепо, Мар Грегориос Йоханна Ибрахим и Булос Язиги, както и на свещениците, монасите и миряните, които са били отвлечени. За да се подчертае солидарността със страданията на хората от региона, кардинал Кох и митрополит Йоан, придружени от други членове на комисията, включително и кардинал Леонардо Сандри, посетиха приют за бежанци в Аман, където чуха тъжни истории за едно трагично положение. В края на пленарното заседание, сред всички участници цареше чувство на разочарование, след като не бяха успели да завършат проучването за съвместен документ, готов за публикуване. Имаше идея да се изпрати на Близкия Изток едно послание на единство и помирение, което надхвърля границите на самия богословски диалог между католици и православни. Въпреки това, в края на работата, всички бяха съгласни, че поради сериозността на въпросния проблем е необходимо да се пристъпи към по- нататъшно проучване, преди да публикува документът. Всички членове на комисията, католици и православни, бяха убедени, че трябва да продължи тази важен диалог, без да се избягват най- чувствителните въпроси, изучавайки ги с голяма прецизност и задълбоченост. С право може да се каже, че най- важното постижение в Аман е точно единодушното решение да продължи диалогът с най- голяма ангажираност.

Помощ за преодоляване на трудностите, срещани в богословския диалог е със сигурност активизирането на диалога на любовта, който - петдесет години след историческите срещи между папа Павел VI и Вселенският патриарх Атинагор, провели се на 5 и 6 януари 1964 г. в Ерусалим - продължава да бъде „двигател” на развитието на отношенията между Католическата и Православната Църква. Заедно с многото възможности за контакти между католици и православни, като конференции, посещения, кореспонденции и делегации, представляващи вече утвърдена практика през годините, 2014 г. бе положително белязана от три срещи между Папа Франциск и Вселенският Патриарх Вартоломей.

Първата се проведе на 25 и 26 май, когато Папата и Патриархът отидоха на поклонение в Ерусалим, за да отбележат петдесетата годишнина от историческата среща между Павел VI и Атинагор. Втората среща се проведе по повод визитата на Вартоломей в Рим, за да участва, по покана на Франциск, в молитвата за мир, с присъствието на президента на Държавата Израел, Шимон Перес и палестинския президент Махмуд Абас, която се проведе в неделя, 8 юни във Ватиканските градини. Папата и Патриархът се срещнаха отново на 29 и 30 ноември, когато Светият Отец, в отговор на поканата на Вартоломей, посети Фенер (Истанбул), за да участва в честванията по случай празника на Св. Андрей, патрон на Вселенската патриаршия. Както многозначително потвърди Папа Франциск в края на Божествената литургия, отслужена от Вартоломей в патриаршеската катедрала „Св. Георги” във Фенер на 30 ноември: „да се срещнем, да се погледнем лице в лице, да обменим прегръдката на мира, да се молим един за друг - това са основни измерения на пътя към възстановяването на пълното общение, към които се стремим. Всичко това предшества и съпътства постоянно този друг важен аспект на този път, който е богословският диалог. Един истински диалог винаги е среща между хора с име, лице, история, а не само обмен на идеи.”

Атмосферата на взаимно доверие и взаимно уважение, която диалогът на любовта създава не може да не окаже положително влияние върху диалога на истината, който ако успее да се предпази от риска да стане една обикновена академична дискусия, е незаменим инструмент за решаване на теологичните спорове, които придружават разделението между католици и православни. Поради тази причина Папа Франциск и Вселенският Патриарх Вартоломей изразиха категорично своята подкрепа за продължаване на дейността на Смесената международна комисия в съвместните изявления, подписани в Ерусалим и във Фенер: „Основен принос в търсенето на пълното общение между католици и православни е даден от богословския диалог, провеждан от Смесената международна комисия. (...) Днес ние искаме да изразим нашата искрена благодарност за техните постижения, както и за усилията, които в момента полагат” и „ние също подкрепяме богословския диалог, воден с подкрепата на Смесената международна комисия, която (...) в момента се занимават с най- трудните проблеми, които са белязали историята на нашето разделение и които изискват внимателно и задълбочено проучване”.

Също и думите на Папата и Патриархът, казани в контекста на срещите им, предлагат значителен принос към дебата за връзката между примата и синодалността, с която се занимава сега Комисията. В речта си по време на икуменическата молитва в базиликата на Божи гроб в Ерусалим, Франциск потвърди ангажимента, поет от неговите предшественици, „да се поддържа диалог с всички братя в Христа, за да се намери начин за упражняване на служението на Римския епископ, в съответствие с неговата мисия, за да се отвори към една нова ситуация и да бъде в настоящия контекст едно служение на любовта и общение, признато от всички”. Нещо повече, в патриаршеската катедрала „Св. Георги” Папата отново подчерта, че „за да достигне до желаната цел за цялостно единство, Католическата Църква не възнамерява да налага някакви изисквания, освен изповядването на общата вяра и готовността да търсим заедно, в светлината на учението на Св. Писание и на опита от първото хилядолетие, начините, по които да се гарантира необходимото единството на Църквата при сегашните обстоятелства”. Тези думи представляват уникална отправна точка за гарантиране на ефективността на продължаването на самия диалог. От своя страна Патриарх Вартоломей заяви, че начинът, по който Папа Франциск в момента извършва служението си, с простота, смирение и любов към всички, дава на православните братя „надеждата, че (...) сближаването на нашите две, велики, древни Църкви ще продължи да бъде градено върху солидната основа на нашата обща традиция, която винаги е спазвана и признава в тялото на Църквата първенството на любовта, честта и служението, в рамките на синодалността”.

Пролетта в диалога на любовта, която католиците и православните преживяват днес, основно благодарение на сближаването на мисълта между Папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей, което се улавя лесно чрез срещите и думите, които си разменят, ни позволява да гледаме с оптимизъм за продължаването на богословския диалог между Католическата и Православната Църква. Въпреки това, нито диалог на истината, нито на диалога на любовта ще бъдат достатъчни, за да се постигне значителен напредък по пътя към пълното възстановяване на видимото общение, ако католиците и православните не се оставят да бъдат водени от Светия Дух, както беше посочено по ефективен начин от Папата, на 28 юни 2014 г., в посланието му към членовете на делегацията на Вселенската патриаршия, посетили Рим за празника на Св. Св. Петър и Павел: „Ако се научим, водени от Духа, за да се виждаме взаимно в Бога, ще продължаваме по- активно по нашия път и по- умело ще си сътрудничим в много области на ежедневието, които още от сега, за щастие, ни свързват. Този богословски поглед ни изпълва с вяра, надежда и любов; той е в състояние да създаде един истински богословски размисъл, който всъщност е истинска scientia Dei и да участваме в погледа, който Бог има върху Себе Си и върху нас. Размисъл, които само ще ни доближава един към друг, по пътя на единството, дори ако започнем от различни гледни точки”.

(на снимката: заседанието на Смесената богословска комисия в Аман)

vik/ rv