Светият Престол публикува наръчник по омилетика

Напътствия за свещеника, за да може „проповедта да бъде наистина силен и щастлив опит на Духа, утешителна среща със Словото, постоянен извор на обновление и духовно израстване". Това е пожеланието изразено от Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата за публикуването на одобрения от Светият Отец Папата „Наръчник по омилетика“.

Новият документ на ватиканското ведомство е разделен на две части. Първата със заглавие „Проповедта и литургичната среда“ описва особеното естество, функция и контекст на проповедта, както и някой квалифициращи я аспекти, като свещениците, чиято компетентност е проповедта, позоваването на Словото Божие, нейната навременна подготовка, получателите.

Във втората част, озаглавена „Ars praedicandi“ (Изкуството на проповядването), са посочени методологичните и съдържателни координати, които трябва да има предвид свещеника при подготовката и изнасянето на проповедта. Наръчникът предоставя примерни проповеди за цикъла от празнично-неделните литургии, изхождайки от сърцевината на литургичната година – Предпасхалната Тридница и Пасхалното време, Великите пости, Адвента и Рождество Христово и обикновеното време – с акцент също и на литургиите за тайнството брак и заупокойните литургии. В тази примери са приложени критериите посочени в първата част на ватиканския документ, като типологията между Стария и Новия Завет, значението на евангелския откъс, подредбата на четивата, връзката между литургията на Словото и Евхаристията, между библейското послание и литургичните молитви, между литургията и живота, между вслушването във Бог и литургичната асамблея.

Документът завършва с две приложения. Първото, чиято цел е да покаже връзката между проповедта и доктрината на Католическата църква, цитира части от Катехизиса в отношение с някой тематични акценти на неделните четива в трите годишни литургични цикли. Във второто приложение са посочени цитати от документи от поучителната власт на Църквата за проповедта.

„Наръчникът по омилетика“ завършва с пожеланието всеки проповедник „присъединявайки се към чувствата на Свети Павел да съживи съзнанието че „както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на хората, а на Бог, Който изпитва сърцата ни“ (1Солун. 2,4).

Документът ще бъде преведен на основните от Конгрегацията за Божествения култ и тайнствата, а превода на останалите езици ще бъде отговорност на отделните Епископски конференции.

svt/ rv