Скръбта на Папата за убитите християни копти: свидетели на вярата в Христос

Убити, защото са християни. Така Папа Франциск, по време на срещата във Ватикана с представителите на Реформираната църква на Шотландия, коментира убийството на двадесет египетски копти в Либия от джихадистите на ислямска държава.

След словото на модератора на Църквата на Шотландия на испански език, Папата изказа своята дълбока скръб за екзекуцията на християните копти:

„Единствените им думи бяха „Исусе помогни ми“. Те са убити единствено, защото бяха християни. В слово си, Вие братко, се позовахте на това, което се случва в земята на Исус. Кръвта на нашите братя християни е свидетелство, което вика. Няма значение дали са католици, православни, копти, лютерани: те са християни! Кръвта е една и съща. Кръвта свидетелства Христос. Припомняйки си тези братя, които умряха, защото свидетелстваха Христос, нека се насърчаваме взаимно да вървим напред с този икуменизъм, който насърчава икуменизма на кръвта. Мъчениците принадлежат на всички християни!“.

В словото си към представителите на Реформираната църква на Шотландия Папа Франциск подчерта необходимостта от споделянето на „общите усилия в служба на Евангелието и каузата за единението на християните“. Папата припомни, че „за развитието на богатата историческа и културна традиция на Шотландия са допринесли видни и свети християнски личности, принадлежащи на различни деноминации“:

„Настоящата ситуация на икуменическите отношения в Шотландия свидетелства, че онова, което ни обединява като християни е по-голямо от онова, което може да ни раздели. На тази база, Господ ни призовава да търсим още по-ефикасни начини за преодоляването на старите предразсъдъци и намирането на нови форми на сътрудничество и разбирателство“.

Папа Франциск изрази задоволство от факта, че „отношенията между Църквата на Шотландия и Католическата църква са се развили до такава степен, че предизвикателствата на съвременното общество се разглеждат чрез общ размисъл и в много случаи сме способни да говорим с един глас по въпроси, засягащи отблизо живота на всички вярващи“:

„В нашия глобализиран и често дезориентиран свят общото християнско свидетелство е необходимото условие за решителността на нашите евангелизаторски усилия. Ние поклонници и вървим заедно в това поклонничество. Трябва да се научим да „поверяваме сърцето си на нашите другари по пътя без съмнения и недоверие и да гледаме преди всичко към това, което търсим: мира в лика на единствения Бог“ (Evangelii Gaudium, 244).

„Вярата и християнското свидетелство са изправени пред големи предизвикателства и единствено обединявайки нашите усилия ще можем да служим по-ефективно на човешкото семейство и да позволим на Христовата светлина на достигне до всяко мрачно кътче на нашето сърце и свят. Нека пътя към помирението и мира между нашите общности да ни приближи все повече едни към други, за да можем, вдъхновени от Светия Дух, да занесем на всички живота и „да го занесем в изобилие“ (Йоан 10, 10)“:

„Нека се молим едни за други и да продължаваме да вървим заедно по пътя на мъдростта, благоволението, силата и мира“.

svt/ rv